Синът на Набоков унищожава неиздаван роман на баща си

Последният, незавършен, непубликуван и може би най-блестящ роман на Владимир Набоков ще бъде унищожен. Заради решението на Дмитрий Набоков, синът на американския писател от руски произход, нито широката общественост, нито дори тесният кръг изследователи на Набоковото творчество, няма да има възможността да се запознае с ръкописа.

По думите на Набоков-младши незавършената книга The Original of Laura (Подлинник Лауры) би могла да се смята за

най-забележителната творба на автора и за своебразна квинтесенция на неговото творчество.

Писателят, познат у нас най-вече с противоречивия си роман "Лолита", сам пожелал ръкописът да бъде унищожен след смъртта му. Когато обаче починал през 1977 г., съпругата му Вера, на която са посветени всички произведения на Набоков, не намерила сили да изпълни последното му желание и оставила съдбата на текста в ръцете на техния син. Самата тя си отива през 1991 г.

71-годишният оперен певец Дмитрий Набоков първоначално обмислял възможността да повери незавършената творба на някои университет, музей или фонд, за да може поне тесен кръг от учени да имат достъп до него.

Неотдавна обаче в имейл до автора на литературната колонка в американския вестник "Ню Йорк Обзървър" (Observer.com), синът на писателя споделил, че все пак смята да унищожи ръкописа преди смъртта си. По думите на колумниста

Набоков-младши планирал да изгори текста.

За The Original of Laura се знае твърде малко. Според членове на фамилията това революционно по формата си произведение разказва "за истинската Лаура и за измислената Лаура", пише британският вестник "Таймс". Едно от работните му заглавия било "Смъртта е смешна".

През 1989 г. американският вестник "Вашингтон пост" (WashingtonPost.com) пише, че творбата била замислена като кратък роман и авторът бил завършил между 1/3 и половината от него. Според някои данни, текстът е между 30 и 40 страници.

Не е изключено единственото писмено доказателство за съществуването му, оставено от самия автор, да е писмото, написано до семейството осем месеца преди смъртта на Набоков.

"Това е незавършеният ръкопис на романа, който започнах да пиша и преработвам преди разболяването си и който мислено съм завършил в главата си. 50 пъти го минавах наум и в своя всекидневен делириум го четях на глас пред малка въображаема аудитория в затворената градина.

Тази публика се състоеше от пауни, гълъби, отдавна мъртвите ми родители, два кипариса, няколко млади сестри, които шетаха наоколо, и един стар до невидимост семеен доктор", пише писателят.

Владимир Владимирович Набоков е роден на в Санкт Петербург. През 1917 г. баща му за малко време е в числото на министрите на правителството на Керенски, но когато на власт идват болшевиките, семейството е принудено да емигрира.

От 1919 до 1922 г. младият Набоков следва в Кеймбриджкия университет. През 20-те и 30-те години живее в Берлин, а след това и в Париж. В 1940 г. се заселва за постоянно в САЩ.

Сред известните му романи са "Дар", "Лолита", Пнин", "Защитата Лужин", "Други брегове" и много др. Освен писател, той е и блестящ преводач, поет и критик.

През 1960 г. пристига в Швейцария, където умира на 78-годишна възраст през 1977 г.