Ф ренският писател Жан-Мари Густав льо Клезио получи Нобеловата награда за литература. От години той беше спряган за фаворит, а тази година името му упорито се споменаваше в шведските литературни среди.
Шведската академия, която присъжда престижното отличие и сумата от 1,4 млн. долара, отбелязва в своето комюнике, че 68-годишният французин е "автор на поетичното приключение и чувствения екстаз, изследовател на човешкото отвъд и под господстващата цивилизация".
Льо Клезио е определян като най-великия жив френскоезичен автор и всеки негов роман се очаква с нетърпение.
Роден е в Ница през 1940 г. Баща му е британец, а майка му французойка. През Втората световна война семейството му е разделено, тъй като бащата служи като хирург на британската армия в Нигерия.
През 1948 г. малкият Жан-Мари отива в Африка, за да се присъедини към него. Това незабравимо пътуване вдъхновява голяма част от бъдещите му творби и дългогодишната му страст към пътешестването и примитивните култури.
Оставен да расте на воля сред дивия простор на Черния континент, Жан-Мари открива непринудената свобода на телата и магическата същност на едно място, където всичко е в изобилие - слънцето, бурите, растителността, насекомите.
Пътуването до Африка е описано в полу-биографичния му роман от 1991 г. onitscha (по името на африкански град) и в романа "Африканеца" от 2004 г.
След като завършва висшия литературен колеж в Ница, той започва работа като учител във Великобритания, като следва в Бристол и Лондон.
Първият му роман "Протоколът" (Le Proces Verbale, 1963 г., преведен и на български), е публикуван едва на 23-годишна възраст. Номиниран е за награда "Гонкур" и печели награда "Рьонодо".
С него звездата на Льо Клезио изгрява на френската литературна сцена, от която той винаги малко или много. Както отбелязва той в едно свое интервю от 1965 г., "Не съм сигурен, че писането е добър начин за изразяване".
Романът съдържа всички теми, засегнати в повечето творби от плодотворната кариера на Льо Клезио - чудните открития на пътешествията, красотата на онези кътчета от света, запазили своята примитивност или жестоко обезличени от цивилизацията.
В близо 40 творби - романи, разкази, статии, есета - френският писател описва все това непрестанно дирене на изначални, почти пред-райски оазиси и тяхната уязвимост за невротичното, хищническо поведение на "натрапниците" от индустриалния свят. Той пътува из Нигерия и Япония, публикува преводи на свещените текстове на маите.
В новелата "Павана" от 1992 г. Льо Клезио описва съвсем ясно онова, което може да бъде определено като "обетованата земя" на всичките му литературни, и лични, търсения: "Беше в началото, в самото начало, когато нямаше никой и нищо край морето освен птици и слънце. От дете мечтаех да ида там, на това място, където всичко започваше и всичко свършваше."
Льо Клезио преподава в Будисткия университет в Тайланд, в Университета на Мексико, както и в редица университети в САЩ. От 1973 г. насам той разделя времето си между Франция, САЩ и остров Мавриций.
Той е първият писател, удостоен с наградата "Пол Моран" за цялостното си творчество и в частност за романа "Пустинята" (1980-а). През юни той получи шведската литературна награда "Стиг Дагерман".
На български са преведени и няколко други негови роман - "Африканеца", "Карантината", "Мексиканската мечта", "Революции".
За последен път френски писател получи Нобела за литература през 1985 г. (Клод Симон). Първият лауреат на наградата също е французин - поетът Рьоне Сюли Прюдом. В периода 1940-1943 г. отличието не се присъжда. Двама души се отказват да получат приза, единият от които френският философ Жан-Пол Сартър - през 1964 г.
Миналата година призът за литература отиде при британската писателка Дорис Лесинг, чието творчеството също е вдъхновено от живота в Африка, детството, нейните социални и политически борби.
