По този повод президентът Георги Първанов излезе с позиция:
В продължение на година над 1/4 от българите са подложени на постоянен груб административен натиск и заплахи и са принудени сами да искат и да представят документи, да издирват фирми, да изясняват обстоятелства и причини, поради които за определен период от време след 2000 г. в регистрите на Националния осигурителен институт (НОИ) за тях няма данни за направени здравноосигурителни вноски.
Със закон на няколко пъти се определят срокове за подаване на молби за разсрочено изплащане на дължимите вноски, но резултатът е нищожен.
Въпреки че гражданите се редят на огромни опашки, пътуват десетки километри и изразходват много време, средства и нерви, за да вършат работата на институциите, които затова получават държавни заплати и издръжка.
Позовавайки се на един непрецизен текст на чл. 109 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), ръководството на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) издаде указания и публично заплаши, че от 1 октомври няма да заплаща медицинските услуги на гражданите, за които от началото на 2000 г. досега не са платени повече от три месечни здравноосигурителни вноски.
Разбираеми са мотивите и загрижеността на ръководните органи на Здравната каса и Министерството на здравеопазването за по-висока събираемост и за гарантиране на повече средства в бюджета за подобряване на здравеопазването.
В същото време обаче категорично не може да се приеме прилаганият подход, който може да се отрази пагубно върху живота и здравето на хората.
Категорично смятам, че посоченият текст от закона, който е в сила още от 1 януари 2000 г., не е достатъчно основание за предприемането на подобна драстична и недостатъчно добре обмислена репресивна акция.
Внимателният прочит на чл. 109, ал.1 показва, че само "... лицата, задължени да осигурят себе си и членовете на семейството си", които не са платили повече от три дължими вноски, следва да си заплащат оказаната им медицинска помощ.
В момента обаче Здравната каса все още не разполага с адекватен административен капацитет и съвременни информационни възможности, за да приложи закона така, че да не застрашава живота и здравето на хората и да не ги подлага на тези унижения. Тя не може да различи кои точно от тези над 2 млн. граждани са виновни и за кои са виновни техните работодатели, възложители, държавни институции, вузове, общини и др.
Във връзка с това смятам, че е еднакво опасно както бездействието на предишните ръководства на касата по събирането на вноските, така и действията по прилагането на закона от новите ръководства, които лишават от здравни права и виновните, и невинните.
На няколко пъти от ръководството на НЗОК мотивират сегашните си действия с това, че вече има ясна представа за длъжниците на здравни вноски, че те са идентифицирани и към тях следва да се прилагат законите на републиката.
Цялото това твърдение за съжаление показва неразбирането на проблема и непознаването на закона.
Допускам, че действително касата има най-после ясна представа за длъжниците и времето, за което те дължат вноски. За да се приложи точно законът обаче, това е необходимо, но недостатъчно условие.
За да приложи правилно закона, изпращайки на списъците на длъжниците към изпълнителите на медицинска помощ, Здравната каса трябва да има ясна представа не само за името на човека и за времето, през което не са правени вноски, но и за това дали е бил длъжен сам да се осигурява и дали той виновно не е сторил това.
В Здравната каса не могат или не искат да разберат, че законът не ги задължава да спират плащанията на неосигурените лица въобще, а само на тази част от тях, които са били длъжни да се самоосигуряват, и само на тази част от тях, които виновно не са го направили.
Каква е вината например на работника, ако неговият работодател не му заплаща, не му удържа или не му превежда здравни вноски, ако не подава данни или подава грешни данни, свързани със здравното осигуряване? И с какви възможности разполага работникът да задължи работодателя си да изпълни законовите си задължения? И на какво основание ще го наказва Здравната каса?
Ето защо беззаконие ще бъде, ако общопрактикуващият лекар, позовавайки се на информация от касата, откаже медицински преглед или поиска пари, за да прегледа човек, който е следвало да бъде осигуряван през определения период от държавата или от работодателя си, но те не са го направили.
И не човекът следва да доказва своята невинност в този случай, а Здравната каса трябва предварително да е установила неговата вина. Точно това не е в състояние да направи сега Здравната каса поради липсата на адекватен административен капацитет и на информационни възможности.
Следователно, ще граничат с престъпление отказът за преглед и лечение, както и искането на пари от невинен човек, който поради това загуби здравето или живота си.
Кой ще поеме отговорността (включително и наказателната) в тези случаи и какви са механизмите на касата да защити правата на добросъвестните граждани?
Аз настоявам НЗОК да гарантира сигурна защита на живота и здравето на добросъвестните, като с това въобще не подлагам под съмнение необходимостта от твърди мерки срещу лицата, които умишлено и виновно не спазват закона и не плащат осигуровки.
И за да не се хабят повече времето, доверието и нервите на обществото, на няколко пъти призовавах осигурителните институти, изпълнителната и законодателната власт да проявят повече разум и до изграждането на адекватен административен капацитет и съвременни информационни възможности да не подлагат на административен тормоз невинни граждани.
Предложих през този своеобразен "гратисен" период да се направят радикални промени в здравноосигурителното законодателство. Защото сега в него има съществени методологически грешки и пропуски, които затрудняват и даже пречат на развитието на реформите в здравеопазването.
Съгласие за такава стъпка вече изразиха министърът на здравеопазването, управителят на НОИ, директорът на НЗОК, синдикатите, експерти и редица народни представители.
Аз съм учуден, че такива действия се предприемат и след отвореното писмо на премиера на страната от 17 юли, в което той се ангажира публично "през следващите месеци да ни бъде предоставен проект за нов Кодекс на здравно осигуряване, който да бъде приет с обществен консенсус".
Считам, че очакваните от днес конфликти в здравеопазването не работят за постигането на такъв консенсус, а напротив - ще разрушат и малкото съгласие, постигнато досега в тази важна област на обществения живот.
