Т очно една година, след като при строителни дейности в приморската част на Балчик бе открит храма на Богинята майка Кибела, археолозите се натъкнаха на нови находки, съобщава balchik.info.
Само за един ден в преддверието бяха разкрити шест статуи и два релефа.
Вчера Елина Мирчева, Радостина Енчева и Игор Лазаренк извадиха от земята две статуи на Кибела, други две статуи, за които се предполага, че са на Афродита и Дионис, релеф на тракийски конник и релеф на три нимфи. Друг епиграфски паметник очаква почистване и разчитане и е изложен в Историческия музей на Балчик.
Храмът на Кибела е единственият открит в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистичен храм в България.
По повод едногодишната си работа върху храма на Кибела в Балчик археолозите обобщиха фактите около работата си в съобщение до медиите:
На 23 април 2007 г., при изкопни работи за строеж на хотел в крайбрежната зона на град Балчик, строителите се натъкват на антична сграда.
От изкопа са извадени мраморна фундамент-колона с надпис на латински, мраморен плот от пейка с двуредов надпис на гръцки език, варовиков блок от фриз, гирлянди и розети и голяма каменна плоча, която, както се установи по-късно, е част от разрушената от багера западна стена на античната сграда.
Багерът бил спрян в момента, когато се е опитвал да извади подаващ се в профила голям мраморен купел.
При разкопките между 8 май и 30 август 2007 г. бе разкрита централната част на храма, ориентиран по посоките на света.
Откритите материали - монети, керамика и най-вече надписите, показват, че храмът е функционирал без прекъсване до края на ІV в. след Хр. - или повече от 700 години.
В храма бяха открити повече десет цели или полузапазени мраморни статуи, повечето от които представят Великата майка на боговете (Кибела), както и мраморни релефи, фрагмент от мраморен съд, оброчни плочки на Тракийски конник.
Надписите, намерени в храма, са над 20 (изцяло или почти изцяло запазени). Всички текстове, освен един, са на гръцки език.
Най-ранните надписи, които със сигурност са свързани с храма, са от ІІІ в. пр. Хр. Преобладават паметниците от елинистичната епоха, а седем надписа могат да се отнесат към римския период. Най-късният текст, който е и единственият на латински език, е от първата четвърт на ІV в. сл. Хр.
Богинята носи името "Понтийска Майка на боговете", "Понтийска Майка" и в един случай "Понтийска богиня", а самият храм е наречен Метроон.
Епитетът "Понтийска", както и въобще обвързването на богинята с морето, се среща за пръв път и би могъл да бъде резултат от преосмисляне на същността на Майката на боговете на местна почва.
През март 2008 г. разкопките в храма бяха подновени. Проучва се преддверието на храма, находките продължават. Открити са базите върху които са стояли надписите, съхранявани в храма, още фрагменти от вече открити надписи, нови надписи и монети.
Засега това е единственият открит храм на Кибела в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистичен храм в България.
Намерените надписи и мраморна пластика са изключително важни археологически паметници, отразяващи религиозния и обществен живот в Дионисополис.
Това е най-голямата група движими паметници, свързани с култа към Кибела, откривани до сега в неин храм, твърдят археолозите.
