Р астежът в еврозоната отбеляза съживяване през третото тримесечие с нарастване на БВП от 0,7% (при 0,3% през второто тримесечие) въпреки кризата на финансовите пазари, сочат данните на статистическата служба на ЕС Евростат.
Увеличението е малко по-голямо от очакваното от анализаторите, които прогнозираха растеж от 0,6% за тримесечие и 2,6% за година.
В есенните си икономически предвиждания Европейската комисия леко коригира нагоре очакванията си за растежа през 2007 г. - на 2,6% срещу 2,5% преди.
За 2008 г. обаче ЕК предвижда кризата на финансовите пазари, все по-високите цени на петрола и забавянето на американската икономика да се отразят върху растежа в Европа, който да е 2,2%.
Обемът на промишлено производство в еврозоната обаче е намалял през септември с 0,7% в сравнение с предходния месец, предаде агенция "Блумбърг".
В същото време анализаторите очакваха снижаване на този показател с 0,4%. В сравнение със септември 2006 г. растежът на промишленото производство е достигнал 3,5%, докато експертите са прогнозирали 4,5%.
Септемврийският спад е първият от началото на април. Най-сериозен спад се наблюдава в Ирландия. Промишленото производство в тази страна през септември е намаляло с 4%.
Едновременно с това изключение от общата тенденция се наблюдава в Германия и Естония, където този показател се е увеличил съответно с 0,2% и 0,1%.
Икономистите отбелязват намаляване на производствената активност в четири от пет отрасъла, влизащи в основния индекс.
Производството на стоки, използвани за производството на други стоки, е намаляло с 1,3%, на средства за производство - с 1%, на дълготрайни потребителски стоки - с 3,4%, на нетрайни стоки - с 1,2%. Едновременно с това производствената активност в енергетиката е нараснала с 0,6%.
Работниците имигранти в ЕС са изпратили общо 27 млрд. евро у дома миналата година, по-голямата част от тях - в страни извън блока, сочат още данните на Евростат.
Повече от 90% от изпратените суми идват от имигранти в Испания, Великобритания, Италия, Германия, Франция и Холандия. Като цяло сумата е нараснала с 17% спрямо 2005 г.
Страни от ЕС са получили 7 млрд. евро от свои граждани, работещи в други страни от блока. Европейски държави, които не са членки на съюза, са получили 5 млрд. евро.
Извън Европа основно парите са отишли в Северна Африка, Централна Африка, Латинска Америка и Азия.
Доходите на румънците ще достигнат 70% от нивото на доходите в ЕС едва след 20 години, и то само ако икономическото развитие бъде подобно на това през 2006 г., заяви румънският министър на труда Паул Пъкурару, цитиран от в. "Гъндул".
"На Румъния й трябват 20 години стабилно икономическо развитие, в ритъма от 2006 г., за да достигне 75% от сегашните средни доходи в ЕС. Минималната работна заплата не може да нарасне на нивото, предложено от синдикатите, защото ще доведе до нарастване на инфлацията и забавяне на икономическия растеж", заяви той.
Пъкурару припомни още, че минималната работна заплата е определена след преговори със синдикатите и работодателите на 500 леи, но бюджетът за следващата година е съставен въз основа на минимална заплата от 450 леи (едно евро се разменя за 3,44 румънски леи).
Министърът призна, че минималната заплата е малка, но обясни, че размерът й отразява равнището на развитие на икономиката.
Пъкурару каза още, че по-малка минимална работна заплата от тази в Румъния има само в България и в балтийските държави, докато в страните от Западна Европа минималната заплата е близо 1300 евро.
Сумата от 500 леи не се харесва нито на синдикатите, нито на работодателите, за които финансовото усилие ще бъде прекалено голямо, а правителството ще трябва да преизчисли редица важни бюджетни индикатори заради заложената първоначално минимална заплата от 450 леи, обобщава в. "Адевърул".
