Н ово археологическо откритие ще бъде представено на Перперикон, на 17 септември (четвъртък), съобщи ръководителят на проучванията проф. Николай Овчаров. Прессконференцията ще се състои директно сред останките от римските храмове на обекта.
Ученият поясни, че става дума за оръжието и въоръжението на римските легионери, които са служили в античния град. Находката е разкрита в хода на тазгодишния археологически сезон.
През последните месеци проучванията на обекта донесоха редица ценни артефакти. Сред тях са мавзолеи на граждани от късноримската епоха, скален саркофаг, както и оловен печат на императрица Ирина Комнина.
Новооткритите елементи от легионерско снаряжение допълват представата за военния и същевременно градски живот в Перперикон през римския период.
- Разкопките на Перперикон
Днешното съобщение за нови находки от римската епоха на Перперикон е поредният епизод в дългата история на съвременните проучвания на скалния град, която се характеризира с периоди на интензивна работа и дълги паузи.
Първите систематични археологически разкопки на обекта започват в периода 1979–1982 г. под ръководството на проф. Стамен Михайлов от БАН и тогавашния уредник на музея в Кърджали Иван Балкански. След близо две десетилетия на застой, работата е възобновена през 2000 г. благодарение на спечелен проект за финансиране, което поставя началото на масовия туризъм към Перперикон.
Ключов момент в развитието на комплекса настъпва, когато с решение на Министерството на културата управлението на части от обекта, включително крепостната стена и двореца-светилище, е прехвърлено на Община Кърджали. Тази стъпка дава възможност на местната власт да кандидатства за финансиране по оперативна програма „Регионално развитие“, което осигурява по-стабилна основа за проучванията.
Оттогава работата на екипа на проф. Николай Овчаров се подкрепя с редовни, макар и понякога недостатъчни, средства от общинския и държавния бюджет. Именно тази последователност доведе до знакови открития като бронзовия реликварий от 2004 г. и оловния печат на архиепископ Константин, подготвяйки почвата за разкритията от настоящия археологически сезон.
- Скалният град на пророчествата
Перперикон е древен скален град, разположен в Източните Родопи, на около 15 км североизточно от град Кърджали, България. Той представлява един от най-големите мегалитни паметници на Балканите, изцяло изсечен в скалите на висок 470 метра хълм. Археологическият комплекс е свидетелство за хилядолетна история, обхващаща няколко епохи – от каменно-медната до Средновековието, и се състои от няколко основни части: мощна крепост-акропол, дворец-светилище, разположен под нея, и две предградия – северно и южно.
Най-ранните следи от човешка дейност на Перперикон датират от VI хилядолетие пр.н.е., но неговият разцвет започва през късната бронзова и ранната желязна епоха. Тогава мястото се превръща в монументално скално светилище. Много историци и археолози свързват Перперикон с прочутото в древността светилище на бог Дионис, търсено от поколения изследователи. Според антични автори като Херодот, в това светилище са правени важни пророчества, включително за бъдещите успехи на Александър Велики и на римския император Октавиан Август. По време на Римската империя комплексът продължава да процъфтява и се разраства, като са добавени нови сгради, улици и крепостни стени, които превръщат скалния масив в истински град.
През Средновековието Перперикон се превръща във важен административен и епископски център, първоначално в рамките на Византийската империя, а по-късно и на Второто българско царство. Акрополът е преустроен в мощна крепост, а в центъра му е изградена представителна епископска църква. Градът е бил столица на областта Ахридос и е играл ключова роля в политическите и военните конфликти между България и Византия. В края на XIV век Перперикон е завладян и разрушен от османските турци, след което постепенно запада и е изоставен.
Днес Перперикон е един от най-значимите археологически обекти и популярни туристически атракции в България. Системните разкопки, ръководени от проф. Николай Овчаров, разкриват уникална скална архитектура, включваща тронна зала, ритуални олтари, саркофази, жилищни сгради, водни резервоари и улици. Комплексът предоставя безценна информация за религиозните вярвания, бита и културата на траките, както и за последвалите цивилизации, населявали тези земи. Обявен е за паметник на културата с национално значение.
Добави ни в предпочитани източници в Google
