Швеция: 600 дни обезщетения * Франция: Уволненията са нежелани заради изборите * Германия: Безработните - мързеливи? * Италия: "Над 40 нямам шанс"
Швеция: 600 дни обезщетения Да вземем например Абдул Азис Масифи, емигрирал от Иракски Кюрдистан в Швеция преди осем години. 33-годишният Масифи работи от три години като машинен оператор в звеното за мобилни системи на "Ериксон" в стокхолмското предградие Киста. Масифи печелел по 1700 долара на месец при увеличено работно време. Миналият месец той бил извикан в кабинета на началника си и му било казано, че е сред 225-те служители в отдела, които ще бъдат освободени. "Бях малко шокиран, но вярвам, че Бог влага смисъл във всяко нещо", казва Масифи, който е женен и има малко дете.
В случая с Масифи Бог - и правителството - ще бъдат щедри. В Швеция служители, които загубят работата си, са защитени като в пашкул от грубите реалности на безработицата, поне в началото. Безработните получават 300 дена заплащане, което прави 14 месеца от петдневни работни седмици, а в случай че безработните са заети с професионално преквалифициране, този период може да се удължи до 600 дни. Максималният размер на помощите за безработни неотдавна беше увеличен от 1189 долара до почти 1400 долара месечно.
Но за Масифи и бившите му колеги подкрепата не свършва дотук. "Ериксон" са разработили специална помощна схема, чрез която тази група уволнени работници ще получат по близо едногодишна заплата, независимо от трудовия им стаж в компанията. За Масифи това означава по около 4-месечно заплащане за всяка година работа във фирмата. Освет това тези служители ще бъдат препратени към една компания за преквалификация, наречена "Профис", която прави анализ на уменията на всеки работник и помага за организирането на курсове за преквалификация, ако това е необходимо. Уволнените работници, които се включат в този план, ще трябва да идват всяка сутрин, сякаш все още са на работа. Улф Вестерген, производствен директор в "Ериксон" смята, че освен другите ползи тази система за пренасочване помага за преодоляване на депресията, която често съпътства загубата на работа. Масифи е решил, че иска да стане шофьор на автобус, при което ще получава горе-долу същата заплата като в "Ериксон". Така че той ще се запише в курс, уреден от програмата за пренасочване, за да получи свидетелство за правоуправление за шофьор на автобус. "Мисля, че това е добро решение", казва той по повод плана за подкрепа. Това е като спасителната мрежа на актобатите в цирка.
В Швеция подобна предпазна мрежа има дори за хора, които не са уволнени, а просто имат затруднение да си намерят работа. Например Камила Задрузни, 36-годишна, е безработна от 1999 г., когато напуснала работата си в детска ясла, за да роди четвъртото си дете. "Понеже имам четири деца, работодателите не се интересуват, тъй като смятат, че хлапетата често ще боледуват и аз ще отсъствам от работа", казва тя. Макар че при нея срокът за изплащане на стандартните помощи за безработни е изтекъл, Задрузни все още получава 670 долара месечна степендия за квалификация, 269 долара подкрепа за наема и 520 долара държавни детски помощи.
Швеция има едно от най-ниските нива на безработица в развития свят - 4,2%, спад от 8-те процента само преди три години. "Но работните места в производството бързо изчезват, тъй като е несравнимо по-евтино да се произвежда оборудване като телефони в Азия, казва Ян Грьонлунд, държавен секретар в Министерството на индустрията, трудовата заетост и комуникациите. - Ние не можем да се конкурираме със страните с ниски разходи." До известна степен и защото социалните разходи, включително данъци и други плащания от фирмите за безработните, са твърде високи.
Франция: Уволненията нежелани заради изборите Френското правителство използва най-добрата си реторика, за да призовава към въздържане от уволнения - например като заплашва дори да ги забрани в печелившите фирми. Независимо от това работните места във Франция чезнат. Голямата френска телекомуникационна компания "Алкател" обяви, че ще запази само 12 от 120-те си производствени предприятия по целия свят. Гигантът в хранителната промишленост "Данон" уволнява 570 души, а огромната британска верига универсални магазини "Маркс енд Спенсър" обяви, че първоначално ще съкрати 1700 работни места във Франция като част от плана да затвори всичките си магазини на континента. Сега фирмата заяви, че може би ще се опита да намери купувач за френските си оператори в последен отчаян опит да спаси тези позиции.
Йолен Беламир, 49-годишна, работи във флагманския магазин на "Маркс енд Спенсър" от 1979 г. Тя е започнала като щандистка, издигнала се е до мениджър и е достигнала до заплащане 1770 долара месечно. "Надявахме се, че съкращенията ще засегнат по-малките магазини в провинцията - казва Беламир. - Когато обявиха, че решението се отнася за всички магазини, беше истински шок."
Служителите завели съдебно дело срещу "Маркс енд Спенсър", като претендират, че не са получили достатъчно предизвестие за освобождаване и че освен това компанията е нарушила френския трудов закон, като ги е уведомила по имейла, а не на събрание на колектива. "На 49 години е много трудно да си намериш нещо на пазара на труда - признава Беламир. - Никога няма да си намеря друга такава работа със същата заплата."
Ако закриванията на магазините бъдат осъществени, Беламир ще получава като помощи за безработица 57% от тази заплата, което ще намалява с около 15% всеки шест месеца в продължение максимум на 30 месеца. Тази формула се прилага за всички уволнени, които са работили поне 14 месеца през предшестващите две години. Беламирн авярно ще получи и някакво прощално възнаграждение от "Маркс енд Спенсър" след като всички дела бъдат уредени.
Като се има предвид, че до президентските избори във Франция остава само една година, профсъюзите и политиците правят всичко, което могат, за да отблъснат вълните от уволнения. Когато френският производител на електроуреди "Мулинекс-Брандт" се опита да съкрати 670 работни места в една фабрика в Лекен, Северна Франция, миналия месец, регионалният директор по труда прецени плана за преструктуриране на компанията като неудовлетворителен и нареди на фирмата да поднови преговорите с профсъюза. Министър-председателят Лионел Жоспен, който изглежда много вероятен кандидат за президентската надпревара, се опитва да прокара законодателство за "социална модернизация", което би направило по-трудно уволнението на работници от компаниите. Нищо чудно, че големият бизнес доста енергично се противопоставя на такива предложения. "Ако уволнението стане невъзможно, наемането на работа ще стане много трудно", казва Ернест-Антоан Сейиер, шеф на асоциацията на френските работодатели МЕДЕФ.
Ако през юни 1997 г. безработицата във Франция беше 12,6%, през май тази година тя падна до 8,7%, за да тръгне отново нагоре през юни, достигайки сега 8,8%.
Германия: Безработните - мързеливи? В Германия спадът на безработицата беше едва от 9,1% през юни 2000 г. до 8,9% тази година. Там основният проблем е не толкова съкращаването на работни места, колкото дългосрочната безработица. По данни на организацията за икономическо сътруднчество и развитие със седалище в Париж дългосрочната безработица в Германия - т.е. трудова незаетост в продължение на повече от 12 месеца - представлява 51,5% от общата безработица. За сравнение, същото съотношение в Дания е 20%, а в Австрия - 28,4%. "Това е сериозен структурен проблем - казва Герт Вагнер, икономист от немския институт за икономически проучвания в Берлин. - Голямото предизвикателство е как да се избегне прерастването на краткосрочната безработица в дългосрочна."
Хайдрун Цербщер, 54-годишна, счетоводителка от източната част на Берлин, е била безработна през по-голямата част от 90-те години. Това е периодът след падането на Берлинската стена, когато повечето места в дотогавашната социалистическа икономика просто се изпаряват. Напоследък тя е работила в продължение на една година като техническа секретарка. Този пост, за който е получавала по 1092 долара на месец, е бил създаден с правителствена субсидия, и когато периодът на финансиране приключва, закрива се и работното място - през пролетта на 1999 г.
В Германия безработните получават като помощ в продължение на една година 60% от заплатата си - ако (както е в случая с Цербщер), нямат деца, и 67% ако имат. След това съществуват други възможности за спасителни мрежи. Цербщер вече е изчерпала помощите си за безработни и сега е включена в социална програма, наречена "Трудова помощ", която е безсрочна. Тя получава месечно социална помощ от 590 долара, от които след като си плати наема и другите разходи, й остават само 90 долара на месец, за да преживява.
Съгласно правилата на системата за социална помощ, безработните трябва да се явяват на интервюта за работа, но не са длъжни да приемат предлаганите места, ако заплащането е под очакванията им. Цербщер признава, че е отхвърлила предложения за работа, защото на практика получава повече пари, като не работи. "Заплащането е такова, че след данъците остава по-малко, отколкото трудовата помощ", заявява тя. Но Цербщер е съгласна, че ситуацията е просто безсмислена. "Правителството не знае какво иска да постигне - казва тя. - Ние се намираме в средата на период на преструктуриране. Би трябвало да принудят шефовете да наемат повече хора." Но това едва ли е вероятно при сегашния политически климат.
В Германия тече остър дебат какво дължи правителството на безработните граждани като Цербщер. Канцлерът Герхард Шрьодер неотдавна се забърка в скандал, когато предупреди, че германското общество повече няма да търпи здрави хора, които не работят. "В нашето общество никой няма право на мързел - заяви канцлерът. - Всеки, който отхвърля разумно предложение за работа, при положение че е в състояние да работи, ще трябва да си понесе последствията." Коментарът на Шрьодер предизвика критика от профсъюзите, политците от левицата и безработни, включително неговия собствен полубрат Лотар Фоселер, който неотдавна загуби работата си като чистач към кметството.
От друга страна, икономистите критикуват Шрьодер, че правителството не прави достатъчно, за да отстрани структурните проблеми, които сковават трудовия пазар и карат комапниите да се въздържат от наемане на работници. Един пример е неотдавнашното решение да се разшири прилагането на закона за работнически съвети, така че той да обхваща не само фирми с повече от 300 работници, но и с до 200. Критиците смятат, че съветите, в които влизат работниците и управата, затрудняват компаниите да уволняват и да прилагат други мерки за конкурентноспособност.
Миналият месец автомобилната компания "Фолксваген", която замисляше изнасяне на производството на своя нов модел извън Европа, предложи да наеме 5000 безработни фабрични работници в завода си във Волфсбург с 2300 долара месечно заплащане. След продължителни преговори профсъюзът "ИГ Метал" торпилира плана, защото работната седмица при тези условия щеше да е по-дълга от 35 часа. Има и друг структурен проблем - разходите по работната сила извън заплатата, например пенсионни отчисления и здравни осигуровки, сега достигат средно до 40% от заплатата преди облагането с данъци. "Скованият пазар на труда и тежкото данъчно бреме спъват икономическата динамика", казва Ханс-Вернер Зин, шеф на мюнхенския институт за икономически изследвания ИФО.
Италия: "Над 40 нямам шанс" В Италия нивото на безработицата достигна 9,6% през април, което е спад в сравнение с 10,7% за същия период на миналата година. В същото време правителството предлага на безработните набор от помощи, които от много време са критикувани, че по-скоро насърчават хората да не си търсят нова работа. Рита Брандети, 52-годишна, е била секретарка в контролираната от държавата строителна фирма Иритекна" в Рим, когято през февруари 1999 г. й казват, че ще бъде освободена. Правителството и индустрията имат специален фонд за безработица, наречен "Каса интеграционе", който заплаща на работници, съкратени поради преструктуриране. Брандети, която е печелила по 1200 долара на месец в "Иритекна", сега получава около 700 долара месечно от държавата. Но помощите ще спрат през октомври. "Бях наистина съсипана - спомня си Брандети своето уволнение. - Най-тъжното нещо от всичко е, че непрекъснато гледам обявите във вестниците и никой не иска хора над 38 или 40 години. Нима сме безполезни след това?"
Когато помощите от "Каса интеграционе" изтекат, някои италианци имат право да бъдат включени в т.нар. "списък за мобилност", по който може да им се плаща между 600 и 700 долара на месец за срок до две години в зависимост от възрастта. "Това е много силен възпиращ фактор за намиране на друга работа", смята Джан-Паоло Гали, главен икономист на асоциацията на работодателите "Конфиндустрия". И наистина Брандети признава, че вероятно би могла да си намери друга работа, ако се съгласи да се премести в Милано, където шансовете за трудова заетост са по-добри. Тя обаче няма планове да се мести.
И тук лежи голямата дилема пред европейските правителства. Кое е това равнище, при което помощите за безработните престават да бъдат социална спасителна мрежа и се превръщат в насърчение за бездействие. И докато съкращенията на работните места заливат европейската индустрия това лято, температурата на дискусията неминуемо ще се повишава - успоредно с числата на безработицата.
