- Госпожо Стоянова, вие сте се чула с нашите лекари и сестри в Либия. Как възприемат те намесата на висшите ни държавни чиновници в трагедията?
- Всички са изплашени. Аз съм потресена. Знаете ли, новините в Либия от родината идват с огромно закъснение. Аз не съм сигурна и доколко моите колеги и всички други българи там знаят какво значи това. На нас не ни се позволява да внасяме вестници, писмата ни се проверяват основно, книгите се разглеждат преди да ни се разреши да четем на майчиния си език. Случвало се е либийските власти да ни влизат в стаите, да ни ровят във вещите... Така че в този смисъл, сигурна съм, никой в тази част на Африка не знае дали има родина зад гърба си...И какво правят институциите ни.
- По време на вашия престой там имало ли е други подобни процеси срещу българи?
- Спомням си, веднъж бяха арестували 3-ма мъже и една жена от нашите. Държаха ги три седмици без абсолютно никакъв мотив в затвора. После ги пуснаха, но не се разбра нищо за случая. Излишно е да ви казвам, че либийските затвори са варварски. И че никой, независимо от това дали е европеец или не, вече не е същият след това. Знаете ли какво е да се движиш по улицата и непрестанно да си под заплахата, да те арестуват. Или да те подгонят, да те залеят с нещо или направо да те набият. Имах една приятелка, тя беше смазана от бой и със счупени крайници... Без причина! Ние се страхувахме да се събираме на наши религиозни празници повече хора, тъй като можеха да ни заподозрат в заговор. Всичко около нас винаги е било пълно с подозрения... Знаете, в Либия няма опозиция и всички араби си мислят, че ние кроим нещо...
- Заговори се, че българските лекари са заразили либийските деца съзнателно и то срещу заплащане...?
- Вие чувате ли се?! Та всички ние сме полагали клетва за хуманност. Макар че от друга гледна точка всичко е възможно. Аз лично обаче не мога да си представя какъв човек трябва да си, за да обречеш на смърт само едно дете.
- Как преценявате изявленията на управляващите, че не трябва да се шуми много около случая?
- Не ги преценявам. Какво означава да не се шуми?! Сега трябва да се крещи, за да ни чуят. Защо да не се говори?! За да ги обесят ли?! Господи, аз бих се обадила на целия свят, бих викнала папата на своя страна, бих говорила с всички правителства, за да не се стигне до тази варварщина. И защо за скандала се заговори година по-късно?! Къде беше г-жа Надежда Михайлова миналата година по това време, къде беше Йордан Соколов, ами Иван Костов?! И защо ние години наред бяхме оставяни на самотек на хиляди километри от родината...И защо за нас се сещат чак в последния момент?
- А какви бяха заплатите в Джамахирията?!
- Какво значение има какви са били заплатите ни там?! Та тук една сестра взима 120 лв., а един лекар с по пет операции на ден - 250 лв. Е, вие на тяхно място какво бихте направили?! Да гласувате?! И за кого?!
- Добре, как според вас ще завърши процесът...Вие познавате нравите и законите на арабите.
- Вярвам, че съдът отсъжда по справедливост. Аз все още имам вяра и в родината си. Аз дълбоко, повтарям, дълбоко съм убедена, че няма да оставят приятелите ми да загинат на бесилото.
Последвайте ни
