Н ямаше конфронтация на съвета НАТО-Русия, който се състоя в рамките на срещата на върха на НАТО в Букурещ, заяви генералният секретар на алианса Яп де Хоп Схефер след заседанието на съвета, в което за първи път участва президентът Владимир Путин.
"Не чухме безполезна риторика, от която се опасявах. Дискусиите бяха откровени и открити и протекоха в положителен дух", обясни той.
Схефер информира, че лидерите на 26-те и Путин са обсъдили практическото сътрудничество в области от взаимен интерес, включително борбата срещу тероризма.
"Не бе постигнат напредък по спорните въпроси - разширяването, противоракетната отбрана, договора за обикновените въоръжени сили в Европа, Косово. При все това на заседанието не стана сблъсък на мнения", заяви Схефер в отговор на въпрос за отношението на Русия към стремежите на Украйна и Грузия да се присъединят към НАТО.
Имаме проблеми, но смятаме да развиваме сътрудничеството с НАТО в областите от общ интерес, каза Путин.
Той изрази задоволство от дискусиите, които според него са били конструктивни, откровени и открити.
Постигнахме напредък в политическия диалог и сътрудничеството, каза той и даде за пример подписаното споразумение за транзитно преминаване през руска територия на невоенно оборудване, предназначено за силите на НАТО в Афганистан (ИСАФ).
Путин обаче разкритикува лидерите от НАТО за желанието им да разширят организацията на изток, без да отчитат интересите на страната му.
При такъв сценарий ще предприемем всички необходими мерки, за да гарантираме сигурността си, предупредил Путин, според източници от руската делегация, цитирани от световните агенции.
Русия е готова да си сътрудничи с алианса, но само като равноправни партньори, подчертал той. Руският президент обвинил някои държави от НАТО, че демонизират страната му, пренебрегвайки нейния принос за края на Студената война.
Той изразил готовност да върне Русия в договора за конвенционалните сили в Европа срещу взаимни отстъпки от Запада.
На срещата в Букурещ лидерите на страните от НАТО предложиха около 2000 допълнителни войници да бъдат изпратени в Афганистан.
Грузия, която иска да се присъедини към организацията, предложи 500 войници, а Полша потвърди, че ще изпрати осем хеликоптера и 400 военнослужещи.
Френският президент Никола Саркози заяви вчера, че ще изпрати още 700 души. Полша и Грузия ще разположат подкрепленията в южен и източен Афганистан, които са най-опасните райони, заявиха представители на НАТО, пожелали да останат анонимни.
Италия, Румъния и Гърция ще изпратят екипи, които да обучават афганистанската армия. До 2010 г. тя трябва да има численост от 80 хил. души, които да поемат грижите за сигурността от съюзническите сили. Сега НАТО има 30 такива екипа в Афганистан.
Сред другите предложения са 120 командоси от чешките специални сили за Южен Афганистан, където се водят основните сражения с талибаните.
От страните, които не са членки на НАТО, Азербайджан ще изпрати още 45 войници, а Нова Зеландия - 18.
криза, която тихо расте" />
