- Наистина, през миналите години нашите взаимоотношения бяха сложни. Но сега според мен дойде момент те да се подобрят. Държавите трябва да се разбират помежду си. Още повече нашите държави, които са изключително близки, например в езика и религията. Взаимните приятелски чувства и исторически връзки според мен трябва да служат на взаимните интереси. Искам да подчертая: много съм благодарен на руския президент Владимир Путин, че ме прие. Лично за мен такава среща представлява огромен интерес.
- А какво очаквате от тази среща?
- Преди всичко за мен е важен личният контакт, който може да се окаже много полезен. Самият факт, че господин Путин изрази желание да се срещне с мен, вече е предпоставка за развитие на нашите отношения. Сигурен съм, че нашата среща ще бъде много приятна и полезна.
- Вашият предшественик Иван Костов беше рязко против руската икономическа експанзия на Балканите. Той смяташе, че тя не е от полза за българските икономически и политически интереси. Вашето становище по този въпрос?
- А има ли такава експанзия? Мисля, че съществуват търговски интереси от страна на Русия като държава и от страна на руските делови кръгове. Експанзия звучи малко преувеличено. Всеки търси пазари за своята продукция. Точно така и България се опитва да намери своя потребител в Русия. И в условията на глобализация е абсолютно нормално, че една страна се опитва да привлече в своята икономика чужди инвестиции, независимо от тяхната национална принадлежност. Не виждам защо в България трябва да се формира мнение против идването на руски капитали.
- И какво може да предложи сега България на руските бизнесмени, които смятат да инвестират в нейната икономика?
- Ние се стараем да направим нашата страна привлекателна за чуждестранните капитали. Хората, които влагат пари в някакви проекти, обикновено нямат политически пристрастия. За тях най-важно е техните капитали да се запазят и да бъдат рентабилни, а също да има гаранции от страна на държавата. Ако успеем да постигнем това, ще се радваме да приветстваме чуждите бизнесмени в нашата страна.
- Какви въпроси смятате да обсъдите със своя колега Михаил Касянов?
- Не обичам предварително да обявявам плановете си. Ако нещо е програмирано и не е станало, това може да предизвика само негативна реакция. А аз гледам на нещата практично и делово. Разбира се, имаме за обсъждане редица въпроси. Трябва например окончателно да изясним и да съгласуваме консулските проблеми. Има редица икономически въпроси, които вицепремиерът Николай Василев вече обсъжда в Москва. Тези моменти са сега в центъра на вниманието. Но аз не обичам да поставям някакви рамки, защото така се ограничават възможностите за диалог. Свършена е много работа, през изминалите месеци между нашите страни имаше много контакти на различни равнища. Смятам, че тази положителна тенденция трябва да продължи и в бъдеще.
- В нашите междудържавни отношения има един болезнен проблем, свързан със собствеността на бившия СССР в България. А в последно време се появи въпросът и за репарационните претенции на Русия към холдинга "Булгартабак". Може ли да се надяваме, че като резултат от вашето посещение решаването на тези проблеми ще излезе от мъртвата точка?
- По тези въпроси се водят постоянни преговори, внимателно се изучават всички документи, осъществяват се консултации. Що се отнася до руската собственост в България, тя и досега не е поделена между републиките от бившия СССР. Това е много деликатна тема, в която България засега не трябва да се намесва. Важно е, че има политическа воля за решаване на тези проблеми и съм убеден, че всички въпроси постепенно ще бъдат решени.
- Как смятате, сближаването на Русия с НАТО ще помогне ли и за сближаването на нашите страни?
- Според мен, да. Русия като голяма държава не може да не участва в процеса на европейската интеграция, това е абсурд. А от друга страна, фактът, че желанието на нашата страна да стане членка на алианса вече не е "изкуствена провокация" спрямо Русия, също може да се оцени позитивно. Ако преди 15 години България не можеше дори да помисли да заяви, че се стреми да стане членка на Северноатлантически съюз, сега тя ясно заявява своето желание да стане партньор в антитерористичния периметър, периметърът на стабилност и сигурност. В наше време НАТО не е пакт срещу нещо или срещу някого. Всичко се променя, политическите аспекти също. Затова аз мога само да приветствам такава еволюция в отношенията.
- Кое е по-сложно за вас в България - да бъдете цар или премиер? В историята на страната вие изиграхте и двете роли.
- Смятам, че независимо от своето положение човек трябва преди всичко да се отнася положително към своята работа и да се старае да я върши в интерес на обществото. В момента моята длъжност ми възлага голяма отговорност, но, от друга страна, не мога да кажа, че има някаква голяма разлика от гледна точка на моето положение, може би с изключение на жизнения опит, който натрупах през последните години.
- Както е известно, преди посещението си в Москва Джордж Буш четеше произведения на руските класици. А вие как се готвехте за посещението в Москва?
- За съжаление графикът на работата не ми остави време за четене. Но искам да кажа, че отивам в Москва с много голям интерес. От 1975 до 1992 г. съм бил три пъти в Санкт Петербург, но нито веднъж в Москва. Петербург и неговите музеи, особено Ермитажът, ми направиха огромно впечатление, а за Москва много съм слушал, но едва сега се появи възможност да я видя със собствените си очи.
- А какви подаръци ще занесете от Москва на внуците си?
- Боя се, че поради твърде наситения график на посещението просто няма да ми остане време за купуване на подаръци. Но се надявам, че моята съпруга по време на разходката по Арбат заедно с г-жа Касянова ще хареса нещо за тях. Двете ми внучки обичат да събират кукли в национални носии. Надявам се да се намери нещо подобно за тях в Москва. Що се отнася лично до мен, аз много обичам кехлибара и изделията от него.
