"Румънците избират политиците си, без да им имат доверие, българите пък губят 220 млн. евро от европейските фондове заради злоупотреби. Не дойде ли тяхното членство в ЕС през 2007 г. твърде рано", пита австрийският в. "Ди пресе".
Еуфорията не продължи дълго. В навечерието на 2007 г. ЕС посрещна не само Нова година, но и двама нови членове, пише авторът Карл Гаухофер.
Този път двете нови рожби дойдоха с доста родилни мъки. Брюксел не скри своите опасения и диагностицира генетичен дефект в системата. Номенклатурните кадри на комунистическата диктатура в двете страни запазиха силните си позиции.
Корупцията подкопаваше основите на демократично-политическите завоевания. В България върлуваха криминалните олигарси.
След присъединяването към ЕС изведнъж реформаторското усърдие секна. Новородените се оказаха
трудно поддаващи се на възпитание проблемни деца
По същия начин разсъждават и съответните граждани на двете страни: в неделя Румъния избира нов парламент, но избирателната активност ще бъде рекордно ниска за целия период след промените.
Що се отнася до България, ЕС спря с един безпрецедентен акт 220 млн. евро от европейските пари за развитие, защото не констатира напредък в борбата със злоупотребите с европейските фондове.
Румъния също започва да се барикадира, но негативните заглавия пропускат нещо много важно: дългите преговори по присъединяването обвързаха здраво двете страни със Запада. Безброй не толкова впечатляващи миниреформи все пак създадоха една нова държавност.
Самата Австрия извлече доста ползи от присъединяването на двете балкански държави. Макар и донякъде заради икономическата криза те - за разлика от Западна Европа, ще постигнат икономически растеж и през 2009 г.
За Брюксел пък, който продължава да държи в ръцете си рога на изобилието, остават достатъчно средства за оказване на натиск. Независимо дали твърде рано или точно навреме - но е факт и не бива да го забравяме, Румъния и България са част от европейското семейство.
