П араклисът в бившия царски дворец, който сега е изложбена зала на Националната художествена галерия, провокира режисьорите Валерия Вълчева и Марий Росен да организират там театралната игра "Дълбоко Високо".
Младите експериментатори са преценили, че някогашният параклис, който отдавна е лишен от религиозен характер, а фреските са почти заличени, "продължава да излъчва искане за свещенодействие, т.е. за театър".
"Дълго търсихме тайната на мястото и театъра, който то иска. Архитектурно и изобразително то ни върна в епохата на т. нар. "модернизъм". Параклисът "приемаше" и "отхвърляше" различни поети, драматурзи и художници от тази епоха.
В резултат от този процес се получи сценарий, вдъхновен от творби на Артюр Рембо, Марк Шагал, Морис Метерлинк, Густав Климт, Иван Милев, Едвард Мунк, Гьорг Бюхнер, Вирджиния Уулф и други модернисти."
Вълчева и Росен и преди са търсили пространства извън конкретната сграда на театъра, но които съдържат театъра в себе си и чакат да бъдат населени с него.
През май 2006 г. те влязоха в изоставената (днес вече разрушена) сграда на някогашния "музей на революционното движение" и работиха върху "Чайка" и "Вишнева градина" на А.П.Чехов.
Относително самостоятелните им режисьорски работи се играха само един път в общ спектакъл, озаглавен "200 000 години". Интересът беше неочаквано голям - от публика на всякаква възраст.
"Изваждането на театъра от неговото удобно съществуване в схемата "пасивен зрител и действащ актьор" събуди не само нашето въображение, но и сетивата на публиката, която сподели заедно с нас едно ново и вълнуващо усещане за живот. Този опит чакаше да бъде продължен" - казват Валерия Вълчева и Марий Росен.
Те твърдят, че сюжетните движения между героите в "Дълбоко Високо" са подсказани както от модерната драма, така и от образи от стихотворения и картини. Четирима души - двама мъже и две жени се намират в условно затворено пространство, от което не могат да излязат. Тази ситуация на невъзможност създава висока температура помежду им.
Влюбванията, ревностите, убийствата, съживяванията се издигат и пропадат като вълните на морето, които са девет, както и кръговете на ада. Радостта, наслаждението, учудването, съмнението, страхът, меланхолията, иронията, отчаянието са страстите на ума в тази нажежена игра.
В приключението, финансирано от Министерството на културата, участват актьорите Аглика Московска, Велислав Павлов, Иван Наньов, Илиян Митов и Юлиана Сайска, цигуларката Магдалена Вълчева, художничката Алина Михайлова и др.
Представленията ще се играят от 1 до 7 юли 2007 г. от 18.00 часа в Националната художествена галерия, пл. "Княз Александър Първи Батенберг" 1.
Местата за публика в Параклиса са 35. Входът е с безплатни покани, които могат да се вземат от касата на Националната художествена галерия.
