Завръщане в бъдещето - БНР в дела и документи

"Бл лгария - дела и документи". Спомняте ли си онези далечни, далечни години. Когато преди детския радио-будилник се извисяваше един горд, горд патетичен глас на фона на отшумяващото и глъхнещо в далечината "Откак се е, мила моя майнольо..." Та той ни разказваше как на същия ден преди години партизанин и ятачка минали през хармана под бръснещия зимен вятър и занесли къшей корав хлебец на Тодор Живков - Янко.
Та около 10 години по-късно историята възкръсна на 19-ти март, лето господне 2001-во. БНР се превърна в сцена на театър на абсурда. Още в ранна доба се оказа, че радиобунтарите подхващат гражданско неподчинение. Стреснат временният радиошеф дотича на "Драган Цанков" 4, небръснат и сънен, но твърдо решен да подчини поверената му институция на сценарий. Той смени сутрешния радиоекип, обезличи БНР с уволнението на двамата стожери Лили Маринкова и Петър Волгин, заточи стачниците по кабинетите им и постави под строга охрана студиата за излъчване. И всичко с един мащабен драматургичен замах, на който биха завидяли и Омир, та и Шекспир дори.
Така алтернативната програма се превърна в абсурдна ретроспекция с елемнт на историческа трагедия. Милионите български слушатели бърчеха озадачено вежди и току възкликваха като древногръцки хор "Туй ни мож` да бъде!", лашкаха се между меланхолията и невъздържания смях.
Денят ни започна без начало. От него предвидливо ни лиши временният шеф Александър Бръзицов с крумовото решение да отсече от програмата вечните новини в 6 и половина. Прегледът на печата по "Хоризонт" се бе утвърдил за трудовите българи като безспорен знак, че новият ден е дошъл. С непоколебим административен удар г-н Бръзицов обаче лиши нацията от нейния радио-изгрев-слънце. Ръководителят се записа в 66-годишната история на радиото като първия дръзнал да прекъсне програмата с отчаян опит да включи тихомълком алтернативни послушници от резервно студио. За радиоводещ на сутрешния блок бе набързо въздигнат от низините незнайният Емил Николов. Алтернативният глас досега шествал като обикновен образователен репортер в програма "Христо Ботев". В 7 ч. обаче се оказа, че г-н Бръзицов е забравил за алтернативен четец на новините. Веднага бяха мобилизирани послушните ветерани, които явно имаха сериозни проблеми с неминуемата промяна, настъпила в радиото и журналистиката след последните им подвизи през 70-те. Те обаче проявиха завиден стоицизъм пред микрофона, четяха бавно и напевно вече неразбираемите новини. Новинар на преклонна възраст, явно страдащ от непредвидена сценична треска, непринудено обърка името на говорителя на външно министерство. С каква ли изненада Радко Влайков е чул, че днес алтернативно се казва Райко Владков. А защо не и Владко Райков. Без капчица притеснение обаче четецът продължи със странната новина, в чието начало се казваше, че край Тетово напрежението през последното денонощие е достигнало своята връхна точка. В края на същата информация той с драматичен глас уведоми, че през последната нощ всичко в района е спокойно и местното население се е завърнало по домовете си. На всеки кръгъл час слушателите бяха залюлявани от приспивен равен дълбок глас, който се извисяваше озадачително и стряскащо само в края на изреченията. Монолитните блокове бяха накъсвани само от объркани, увисващи във въздуха, забележки от сорта на "Това го знаем от репортерката Късовска", "За това уведоми Марина Цекова", "А сега да погледнем международните новини". Като емоционална поанта явно трябваше да служат и въздишките между отделните части на емисията. Доволното "уф, времето" преди финала почти накара на няколко пъти милионите слушатели да съжалят изтезания ветеран.
В контраст с новинарските емисии, които приличаха повече на сеанс на Кашпировски, се открояваха възмутените обаждания на граждани. Изтощените телефониски, които от утринта препитваха слушателите, за да преценят дали позицията им е подходяща за Бръзицовия ефир, явно се поумириха в следобедните часове. Те пуснаха неподходящи гласове, които протестираха срещу цензурата в БНР и уволнението на радиолегендите Лили Маринкова и Петър Волгин. Странна водеща с драматичен и емоционален глас хокаше изказващите се и отчаяно се опитваше да им обясни, че са в голяма грешка. И колко добри хора, ах, били управниците на БНР.
Радиодейците, като че ли дочуха и ироничното питане на хиляди "А няма ли да ни зарадват и с радиопиеса в следобедните часове?" Като алтернативен вариант на драматургичен шедьовър явно бе замислена дискусията "УС на БНР отговаря на вашите въпроси?". Повечето от отговорите както вече стана дума обаче даде самата водеща с обигран назидателен глас на учителка в занималня. Бръзицов и братята му по оръжие в повечето случаи само ломотеха "Няма да отвръщам на тази агресия" или "Под нивото ми е да се занимавам с провокации".
След края на представлението явно обезсилени и озадачени каква насока да вземе алтернативния радиоследобед стратезите решиха да вземат хаотични интервюта с представители на модните среди. Шефът на дизайнерска къща "Агресия", например, трябваше да отговаря на странни въпроси за напрежението в обществото и насилието.
Нито веднъж не бе направен опит напрежението в размирните радиочасове да бъде потушено с пацифистичния химн "Let it be".