Реквием за отровния дъжд

К�к �ка по капка

Дехидратирам водата

Отново съм в самолета. Аз постоянно съм в нещо, което ме придвижва. От точка А до точка Х.  В последно време животът ми е постиянен махмурлук, стягане на багаж, гонене на влак, автобус или самолет. Вечно закъсняване за нещо. Седя в самолета, който ще ме върне, уж у дома. Пак съм се спаружила. Отвъртам шишенцето с дара – ду – дай – ду дара  - дара – ду – да, иначе казано, вода. Гледам през прозореца. Имам страх от летене, но винаги седя до него. Дунав е като малко синьо конче против уроки. Или беше червено, все тая.

Аз бях от ония деца, които всичко ги стресираше. Лаят на кучетата, неуспехите, струпването на много хора на едно място... Майка ми си беше втълпила, че съм талантлива, а аз бях просто невротична.

Моята невроза се изразяваше в това, че ми окапваше косата. На цели кичури. Не се решех, защото тогава оставах плешива. Мажеха ме с разни илачи, за да ми мине. Предполагам, смърдяло е ужасно, слава богу – бях дете.

Имахме джанка и нейните клони граничеха с балкона. Тънка зелена линия. Аз и брат ми всяка пролет излизахме и беряхме от зелените джанки, ядяхме и ни течаха сълзи от очите, толкова  бяха кисели.

Започнаха бомбандировките в Сърбия. По това време учителката ни по историяни учеше, че Сърбия е нещо лошо, което ни е нападнало преди 100 години. Аз не знаех какво е друга страна, не знаех какво е и 100 години. Не можех да си ги представя и двете. Само знаех, че вечер небето става светло, гърми и мен ме е страх, толкова, че  косата ми отново започва да капе. Капка по капка.

Аз и брат ми сме на балкона, при любимата джанка.

Пада дъжд.

Капка по капка.

Аз посегнах да си откъсна джанка.

Майка ми изтича на балкона и ми грабна ръката.

 Kапка дъжд, оставаше кафяво петно. Листата на дърветата бяха като надупчени. Прането ни беше на кафяви кръгчета. Розите ни бяха ръждясали. От водата. От дъжда. По – късно разбрах, че това бил някакъв обеднен уран.

Не знам колко беше обеднен, но от него дъждът беше станал кафяв. И правеше дупки до всичко, до което се докосне. Убиваше го.

Седя до прозореца на самолета. Махмурлийка и вкисната, не зная от какво. Имам нужда от вода, но нали си я набавям винаги, когато имам нужда от нея...

Приземявам се в дъждовната София.

Пия  вода в самолета, без да съм реално жадна.

Капка по капка.

Дехидратирам водата.