На 20 юни той участва в поредното издание на рубриката "Гореща линия" в предаването "Всяка неделя" чрез тв мост с Кеймбридж, щата Масачузетс, и представи възгледите си за ролята на САЩ в съвременния свят, политическата ситуация в страната и войната в Ирак.
Преди разговора ученият, който работи в областта на математическата лингвистика, бе анонсиран като "най-цитирания автор след Библията и Шекспир" и "вътрешен враг №1 на САЩ".
Нападението срещу Ирак бе нагло предизвикателство към международното мнение, а днес страната е станала оазис за тероризма и е подложена на първите самоубийствени атаки от XIII в. насам, докато в същото време неприязънта към САЩ по света достига безпрецедентни равнища, категоричен бе събеседникът на Кеворкян.
Професорът лингвист определи войната като "невъобразим провал", резултат от "арогантността и невежеството" на политическите органи, ръководили тази операция.
Според него тя е довела до рязко увеличение на американския военен бюджет за постигане на нападателна бойна готовност, което се осъществява за сметка на безпрецедентното нарастване на външния и вътрешния дълг, засега финансирано от Азия.
Русия от своя страна възприема официално доктрината на Буш за изпреварващ военен удар и нападателната й боеспособност се разширява неимоверно, предупреди той и заключи, че САЩ продължават да са двигател на световната милитаризация.
Ученият обвини Вашингтон, че провежда широкомащабен държавен тероризъм и припомни, че починалият наскоро бивш президент на САЩ Роналд Рейгън бе единственият световен лидер, осъден от международно признат орган по подобно обвинение заради посегателството срещу Никарагуа.
Администрацията на Рейгън бе проводник на масиран държавен тероризъм в Латинска Америка и ЮАР, където подкрепяше режима на апартейда, унищожил 1,5 млн. души, добави той.
САЩ (...) извършиха масиран държавен тероризъм в огромна, безпрецедентна в човешката история международна терористична кампания, ръководена от Хондурас под командването на Джон Негропонте, като резултат от която бяха избити стотици хиляди души, милиони осиротяха и се превърнаха в бежанци, а четири държави бяха доведени до пълен погром.
Една от целите на терора беше конкретна държава, друга цел - самото население. Силите, водещи войната, бяха обучени и организирани от САЩ.
Тъй като една от мишените действително беше суверенна държава, можеше следователно по легален път да се реагира на тероризма в Никарагуа. Така и стана. Стигна се до световен съд, който разгледа делото и осъди САЩ за международен тероризъм, за незаконно използване на сила и реши, че Америка трябва да прекрати престъпните си действия и да заплати значителни репарации.
Реакцията на САЩ бе, че не зачете решението на съда, не му обърна никакво внимание, а напротив - незабавно ескалира войната. Конгресът гласува още 100 млн. долара в подкрепа на терористичните атаки срещу Никарагуа от хондураските бази.
За първи път САЩ наредиха на своите терористични отряди да нападат т.нар. "меки цели", което означава необезопасени граждански обекти, например селски кооперативи или здравни заведения. Така ескалацията продължи.
Никарагуа се обърна към Съвета за сигурност на ООН, който прие резолюция, призоваваща всички държави да се съобразяват с международните норми. САЩ отказаха да се подчинят.
Тогава Никарагуа се обърна към Общото събрание на ООН, той единодушно прие подобна резолюция с изключение на гласовете на САЩ, Израел и Салвадор. Никарагуа повече не можеше да направи нищо, след като изчерпа възможностите си. (Ноам Чомски, из "Войната срещу тероризма и медиите", Солун, 8 март 2002 г., по в. "Култура", бр. 17/2002 г.).
Относно малтретирането на иракски затворници в багдадския затвор "Абу Граиб" ученият коментира, че събитията не са необичайни и не се различават от ситуацията в базата в Гуантанамо и затворите в САЩ със строг тъмничен режим, като по-скоро изненадва това, че тези актове на насилие са били разкрити.
Става въпрос за такава култура на насилие; съществува и правна доктрина, според която президентът има право да разреши изтезания, поясни гостът, но добави, че това не се случва само в САЩ - преди броени дни лидерът на политическото крило на ИРА "Шин Фейн" Джери Адамс разкри в "Гардиън" за снимките от изтезанията, на които самият той е бил подложен в британски затвор.
"У нас реакцията на разкритията за "Абу Граиб" беше смесена. Общественото мнение е водено от силен страх. САЩ са единствената страна в света, където Саддам не е бил обект на презрение, а на страх", разказа Чомски.
Като уточни, че "Ирак не беше източник на заплаха" за американците, той прогнозира, че "ако операцията там бе успяла, САЩ досега щяха да нападнат страни като Сирия и Иран".
Според него американската военна сила е всъщност слабост на САЩ и нещо особено вредно за народа, докато един от големите проблеми на страната, безспорно установен, е нарастващата цена на здравеопазването, причините за което се коренят в силата на фармацевтичните и застрахователните корпорации и приватизираната здравна система.
"Същевременно в съвременния свят САЩ са най-фундаменталистката страна в религиозно отношение. Според твърдения в официозни издания във Вашингтон канцеларията на президента се опасява, че Буш може да излезе от контрол. Имиджът на президента, който ни се представя, е на религиозен екстремист, разполагащ с огромна власт", добави събеседникът на Кеворкян.
Подобно на друг скорошен събеседник във "Всяка неделя" - американският писател Гор Видал, който сравни американската пропаганда преди войната в Ирак с нацистката, - Чомски заключи, че след атентатите от 11.09.2001 г. и последвалия Закон за патриотизма режимът може да се определи и като "полуфашистки".
В хода на интервюто той все пак неколкократно изтъкна наличието на демократични традиции и свободи в САЩ и особено безпрецедентната свобода на словото.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!