"Разследване" на Иглика Трифонова вече е на екрана

Кое е общото между режисьорката на най-гледания български филм в годините на прехода и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева?

В началото на 90-те по сценарий на бъдещия еврокомисар Иглика Трифонова реализира документалния филм "Разкази за убийства", награден година по-късно, през 1994-та, със "Златна роза".

За него стана въпрос преди броени дни, когато нашата кандидатка за Европейската комисия се яви на "изпит" за поста пред евродепутати в Брюксел, издържан успешно.

Тогава Бил Нютън-Дън (Newton-Dunn.com) я запита защо не е останала в шоубизнеса, а се е захванала с политика. Тя обясни:

"Когато се случиха демократичните промени в моята страна, в България имаше смъртно наказание. В началото на 90-те беше наложен мораториум върху него. Но имаше хора, които стояха в килиите си и чакаха.

Филмът бе 45-минутен и разказваше за трима души, които очакват смъртните си присъди. Без дидактика, но с акцент, че между началото и края тези хора просто не са същите..."

Премиерният сега "Разследване" е своеобразно продължение на темата, но сценарият този път е на самата режисьорка и е по действителен случай от практиката на бившия следовател №1 Бойко Рашков.

Героинята на Светлана Янчева е следователка, а Красимир Доков играе обвинен в братоубийство - но за престъплението му няма никакви доказателства.

Криминалният сюжет обаче е само рамка на психологическата драма, в чийто фокус е сблъсъкът между двама души, обясняват създателите на филма.

"Разследване" вече има в актива си няколко награди от националния кинофестивал във Варна: специални от журито и критиката, за мъжка роля и операторска работа - като по мнението на немалко зрители е заслужавал и най-големия приз.

Подобна участ през 2000 г. имаше и предишната игрална творба на Иглика Трифонова - "Писмо до Америка", която се оказа най-гледаното българско заглавие в кината през годините на прехода. (И на тогавашната "Златна роза" обаче журито му даде специалния си приз, а голямата награда предпочете да не връчи никому.)

Пренебрегната според някои този път е и била актрисата в главна роля, награждавана преди за изпълненията си в "Аз, Графинята" и "Подгряване на вчерашния обед".

Иглика Трифонова е завършила режисура през 1982 г. в класа на проф. Христо Христов с асистенти Георги Дюлгеров и Младен Киселов.

Работила е в Студия за игрални филми "Бояна" като асистент-режисьор на Дюлгеров, Рангел Вълчанов, Иван Ничев, Киран Коларов.

Дебютът й като сценарист и режисьор документалист е през 1990 г. с "Лето 1990", отличен с първа награда на берлинския фестивал "При футура".

Следващият е "Възможни разстояния" (1992 г.), получил диплом от фестивала "Златен витяз" в Молдова. Продължава работата си с "Разкази за убийства" (1993), "Портрет на една актриса" (1994) и "По пътя" (1995).

На фестивала "Златна роза Варна 2000" игралният й дебют "Писмо до Америка" взе още наградите за музика, за най-добра млада актриса, наградите на критиката, публиката и студентите от НАТФИЗ.

По-късно получи още приза на Международната федерация на филмовите критици ФИПРЕССИ, "Дон Кихот" от фестивала "Молодост" (Киев 2002), голямата награда "Златната ракла" от Пловдив, "Сребърен Витяз" на фестивала на православните народи в руския град Тамбов, специална награда на журито от Международния филмов фестивал в Истанбул (2002).

В паузата между двата си игрални филма постави в театър "Сълза и смях" (SalzaISmiah.com) спектакъла "Фенове" по текст на Елин Рахнев, където участват Валентин Танев и съпругът й Христо Гърбов .

В интервю по повод "Писмо до Америка" отпреди шест години тя споделя, че е обмисляла да вземе именно него за следователя, но добавя: "Би било интересно тази роля да изиграе жена; мисля, че това може да е Светлана Янчева."

Новият й филм отново е копродукция с Холандия, но и с Германия

Проектът е събрал подкрепа от Националния филмов център (НФЦ), Холандския филмов фонд, холандската телевизия VPRO, Филмовия фонд "Берлин-Бранденбург" и филмовия фонд MDM (Лайпциг).

Бюджетът е близо 1,6 млн. лева, а снимките са продължили седем седмици в началото на 2005 г. Продуценти от българска страна са "Клас филм" и БНТ в сътрудничество с "Phanta Vision" (Холандия) и "Flying Moon" (Германия).

Цялата снимачна и осветителна техника е наета от Германия, а музиката е написана от холандския композитор Хан Отен.

Освен Светлана Янчева, Красимир Доков и Деян Донков в главните роли, с поддържащи изпълнения участват Христо Гърбов, Таня Шахова, Емилия Радева, Петър Слабаков, Стоян Алексиев, Маргита Гошева и 6-годишната Никол Кръстева.

В епизодите се появяват още емигрантът Климент Денчев, македонската актриса Лабина Митевска ("Преди дъжда"), Любомир Нейков, Ана Пападопулу, Петър Андонов, Филип Аврамов, Атанас Атанасов, Валери Йорданов, Пламен Димитров, Мариана Крумова, Веселин Вълков, Цветан Алексиев, Александра Василева, Любов Любчева.

Унас филмът се разпространява от "ПроФилмс" (ProfilmsBG.com), а световен дистрибутор е германската компания "MDC-international".

Критиката за филма

* Петя Александрова, сп. ЛИК: "Едно разтърсващо и проникновено "разследване" в дебрите на непознаваемата човешка душа." (Вж. и интервюто й с режисьорката от ноемврийския брой).

* Геновева Димитрова, в. "Култура": "Иглика Трифонова е създала наистина излят филм - суров и трусов. Връхлита те като психологическо цунами..."

* Маргарита Бойчева, в. "Демокрация": "Каквото и да говорят критиците и киноведите за т.нар. "подем" в българското кино през последните няколко години, никой зрител няма да им повярва, докато не гледа този филм... Отдавна в българското кино не се беше случвал толкова искрен, вглъбен и емоционално безрезервен филм."

* Янко Терзиев, сп. "Капитал лайт": "Монолитен къс сериозно, психологическо кино. Прецизно наблюдение отвън, емоционална нажеженост отвътре. Не се сещам за български филм, спокойно издържащ сравнение с образци в жанра като "Кратък филм за убийството" на Кешловски".