П рез годините бяха изписани множество редове с остра критика по адрес на теорията за еволюцията. Една от най-ироничните и най-често повтаряни критики се фокусира върху ключова страна на теорията, а именно нейната гъвкавост.
Многократно еволюционната теория е била нападана за това, че представя скована и незавършена картина, както и по повод на нейното преразглеждане и променяне.
Гъвкавостта е ключова силна страна за еволюционната теория. И сега биолози направиха изключително важни крачки в преразглеждане на генетичната страна на теорията, които трябва да помогнат в отговора на един от най-трудните въпроси - как предисторическите риби са еволюирали стотици милиони години, за да се превърнат в амфибии, след това във влечуги и най-накрая в бозайници. И естествено, как маймуните са еволюирали в хора.
Учени от института по биоинформатика към Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL-EBI) откриха и поправиха съществени грешки в досегашните генетични сравнения между животинските видове, съобщи dailytech.com.
Подобни сравнения са много често използвани и на тяхна база се правят еволюционни заключения, отнасящи се до наследствеността и общите прароднини.
Според изследователите от EMBL-EBI, тези методи са страдали от множество систематични грешки. Откритията на учените са описани подробно в последния брой на научното списание "Science".
Изследователите не само посочват в какво се състои проблемът, но и предоставят решение.
Учените са разработили инструмент за изчисления, който избягва често допусканите грешки и предлага много ясен вътрешен поглед върху това как ДНК и протеиновите последователности са еволюирали с времето.
Резултатите показват, че промяната на последователностите - процес, смятан за ключов компонент на големите еволюции, всъщност е много по-мащабна, отколкото се предполагаше доскоро.
Екипът от учени в EMBL-EBI обяснява, че еволюцията може и да настъпва по-бързо, но тя все още се случва прекалено бавно за човешките стандарти. Еволюцията е толкова бавна, че е невъзможно да бъде изучавана само чрез нейното наблюдение.
Ето защо изследователите разучават връзките между различните видове, курса и механизма на еволюцията, сравнявайки генетични последователности.
Еволюцията е плод на промените в ДНК структурата на живите организми. ДНК се състои от групи от четири основни елемента или "букви" (G- Guanine, C- Cytosine, A- Adenine, T- Thymine), които образуват код на последователност за специфична аминокиселина.
Мутацията и следователно еволюцията могат да се случат, когато ДНК се "разбърка" по време на неправилно копиране на една или няколко от буквите. В този случай съществуват три възможности: копиране на една буква на мястото на друга (замяна); изгубване на една буква (изтриване) и добавяне на една буква (вмъкване).
Учените обясняват много добре тази доста сложна грешка в своите публикации. Сравнението на множество последователности започва с тяхната подредба, разясняват те.
Буквите в различните последователности, които споделят общи предшественици, съвпадат, а изтриванията и вмъкванията на букви се отбелязват като празнини.
Но тъй като тази процедура е тежка за изчисление, често многото подредби се съставят прогресивно от няколко чифта подредби.
Въпреки това, възможно е да се определи дали различната дължина между две поредици се дължи на изтриване или на вмъкване в някоя от тях. За правилно подреждане на голям брой последователности способността да се прави разлика между тези две събития е от съществено значение.
Ето защо методите, които не могат да установят разликата, водят до грешни заключения за еволюцията.
Учените, разработили инструмента за коригиране, твърдят, че методът открива грешките, като отчита това, което вече се знае за еволюционните взаимоотношения.
Така например, ако се сравнява човешко ДНК с това на шимпанзе, може да се окаже невъзможно да се определи дали е имало изтриване или вмъкване.
В такъв случай инструментът автоматично привиква информация за съответстващи последователности в тясно свързани видове, като горила или макак. Ако те покажат същата празнина като при шимпанзето, това предполага наличието на вмъкване при човека.
В резултат на експериментите учените открили, че вмъкванията са много по-разпространени, отколкото се смяташе, докато при изтриванията е обратното.
