Станишев: България е в изключително благоприятна икономическа среда

Р еализиране на бюджетен излишък от 3% от БВП за 2008 г., поддържане на таван на бюджетните разходи не по-висок от 40% от БВП, отказ от диференциране на данъчните ставки, особено по ДДС - тези са част от мерките на правителството, посочени от министър-председателя Сергей Станишев за противодействие на растежа на цените в днешната парламентарна дискусия по този въпрос.

Разискванията бяхо по питане на народния представител Иван Костов към
министър-председателя за общата политика за противодействие на скока на цените, за компенсиране обезценяването на доходите, за косвено егулиране на ценовите равнища.

Сред посочените от премиера мерки са също:

- засилване правомощията на вътрешния одит върху изпълнението на бюджетите на министерствата и нормативна възможност за външно одитиране на разходите на държавното и местно самоуправление;
- провеждане на предварително изследване на конкурентната среда на пазарите от Агенцията за икономически анализи и прогнози, НСИ и КЗК;
- определяне на рискови фирми и пазарни сегменти и сектори, които
НАП и данъчните власти, ГИТ и КЗК да проверяват;
- прилагане на мерки за подобряване на пазарната ориентация на земеделските производители;
- контрол по веригата производител - дистрибутор - търговец на селскостопански продукти за начина на разпределяне на печалбата.

Друга мярка е нормативното обвързване на повишението на цените на монополистите с постигане на по-висока ефективност и по-ниски загуби при предоставянето на услугите.

Станишев защити позицията, че

намаляването на ДДС би било типична проинфлационна мярка.

Според него в момента България се намира в изключително благоприятна икономическа среда, която се различава коренно от другите европейски държави.

"Българската икономика се характеризира с намаляваща инфлация и висок икономически растеж, докато останалите европейски държави и най-вече държавите от Еврозоната имат нисък икономически растеж и висока инфлация".

Като основни причини за инфлацията у нас премиерът открои външните и преди всичко ценовия шок, пред който е изправена световната икономика, за стоките, които се търгуват на международните пазари. По данни на Световната банка, за последните три години и половина само цената на суровия нефт се е покачила с 222%.

Водеща роля за ускоряване на инфлацията в редица страни имат и повишаващите се световни цени на суровините. Ръстът на инфлацията бележи исторически нива както в развитите, така и в развиващите се страни, посочи премиерът, като даде за пример инфлацията за юни в САЩ - 4.9%, в ЕС - 4.3%, в страните от Еврозоната - 4%, стойности, които са най-високи от 15 години насам.

Министър-председателят заяви, че въпреки тенденцията за повишаване на цените в световен мащаб, инфлацията в България забавя своя темп на растеж, като през юни бе отчетена и дефлация. Нещо повече - на базата на Хармонизирания индекс на потребителските цени, като критерий за приемане в Еврозоната, месечната инфлация у нас е по-ниска от тази в Естония и Латвия (0,7%), Литва (0,6%).

Българската месечна инфлация е по-ниска и от тази в някои държави - членки на Еврозоната, като например Испания (0,6%), Великобритания, Белгия и Люксембург (0,7%), Словения (0,9%) и равна по стойност на Италия, Ирландия и Португалия.

От вътрешните причини за инфлацията Станишев посочи на първо място обстоятелството, че България е страната в ЕС с най-ниско ценово равнище. Това предполага, че в процеса на приспособяване на доходите и цените у нас към средните равнища за ЕС, България ще изпитва по-висока инфлация от средната за ЕС.

Неблагоприятните климатични условия през последните години и особено през 2007 г., предизвикали спад в селскостопанската продукция, са също сред факторите, които допринесли за нарастването на цените при храните.

Вторичен ефект върху потребителските цени има и хармонизирането на акцизните ставки при течните горива и цигарите, заедно с повишаването на административните цени на електроенергията, водата и природния газ.

В режим на валутен борд e невъзможно провеждането на собствена парична политика, припомни още министър-председателят от парламентарната трибуна. Поради тази причина правителството ограничава косвено развитието на инфлационните процеси в страната, чрез механизмите на фискалната политика.

Присъединяването на България в ЕС е наложило на бизнеса, според Станишев, и нови, качествени и структурни промени, с цел спазване на по-високи стандарти и изисквания. Това неминуемо води до по-високи разходи за производителите, поради което и крайният потребител плаща повече но за по-качествените и безопасни стоки и услуги, които ползва, отбеляза премиерът.

Премиерът заявио, че "всеки уважаващ себе си икономист знае, че

бързото икономическо развитие е свързано и с по-голяма инфлация".

"Проблем ще бъде, ако имахме нисък икономически растеж и висока инфлация. Това е изключително тревожен феномен, който за радост не е характерен за нашата икономика", каза той.

И припомни, че за трета поредна година икономическият растеж е над 6%, а за първото тримесечие на тази година е достигнал 7%.

Станишев определи като необосновани твърденията, че доходите на пенсионерите губят от своята покупателна способност. Според него "има всички основания да се твърди точно обратното".

Станишев заяви, че за две години и половина пенсиите са увеличени пет пъти, т.е. веднъж на всеки шест месеца, въведен е нов механизъм за определяне на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и за осъвременяване на пенсиите по т.нар. "швейцарско правило" - с процент, равен на половината от инфлацията и ръста на средния осигурителен доход за страната от предходната година.

Премиерът е убеден, че "за 30 месеца бе постигнато повече от това, което бе направено за период от шест години". Той припомни на народните представители, че Министерският съвет вече гласува нов законопроект за Държавен фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система, в който ще се акумулират 50% от отчетените в бюджета постъпления от приватизация, 25% от излишъка за съответната бюджетна година, всички приходи от концесии. До момента са натрупани над 708 млн. лв. в сметката на фонда, съобщи Станишев.

Ръстът на средната работна заплата изпреварвал инфлационните процеси в страната, като за периода 2000 - 2007 г. тя е повишила своята покупателна способност с 27%.

В хода на дебата СДС предложи

целият бюджетен излишък да бъде внесен в "Сребърния фонд", което би довело до спад в цените.

Според депутата Мартин Димитров това може да се случи от 1 януари 2009 г. без риск за икономиката. "Защо да не намалим осигурителната тежест с 6%, това ще доведе до по-голяма събираемост", предложи депутатът.

Димитров посочи, че от изказването на министър-председателя излиза, че едва ли не България е най-проспериращата страна. Подобни неща не трябва да се казват, защото хората не живеят добре, допълни той.

Правителството няма капацитет да предложи адекватни антиинфлационни мерки,

каза депутатът от БНД Лидия Шулева. Управляващите смятат да се справят с инфлацията чрез изпреварващо нарастване на доходите спрямо ръста на цените, отбеляза тя.

По думите й "твърде шизофренична" е идеята да се представи като мярка за борба с определен негативен ефект нещо, което малко по-рано е било посочено като един от неговите причинители.

Всеки учебник по икономика ще препоръча да бъдат намалени публичните разходи, за да бъде укротена инфлацията. Трупането на бюджетния излишък, а не харченето, което беше направено миналата година, спира процесите на инфлацията, каза Шулева.

Според нея, повишените изпреварващо акцизи за горива могат да се върнат до нивата им от 2007 г., с бюджетния излишък да бъде финансиран "Сребърния фонд" и да бъдат приети адекватни законови мерки за създаване на реална конкуренция.

Депутатът от ДПС Алиосман Имамов смята, че

не може да се говори за "скок на цените" у нас, тъй като нарастването било плавно.

В края на заседанието мнозинството прие решение, предложено от председателя на ПГ на Коалиция за България Ангел Найденов.

Министерският съвет трябва да внесе до 1 октомври 2008 г. в Народното събрание информация за причините, предизвикващи нарастване на ценовите равнища, и за предприетите мерки за противодействие на инфлацията, както и за компенсиране на социално слабите граждани.

Със 144 гласа при 43 "против" и пет "въздържали се" беше одобрена политиката на правителството за поддържане на фискалната стабилност.

Подкрепени бяха намеренията на кабинета

за изпреварване на ръста на доходите в сравнение с нарастването на цените и готовността за действия за подпомагане на хората с най-ниски доходи. Очаква се правителството да продължи действията за борба със сивия сектор, пише в решението.