Преди години имах райска птица в саксия. Не се притеснявайте, ако не знаете какво е това. В началото и аз не знаех.
Райската птица е растение- при това много красиво, рядко срещано растение. Латинското му име е Caesalpinia /цезалпиния/. Но това са маловажни неща, на фона на историята, която искам да ви разкажа.
За да имате райска птица в саксия, трябва да засадите семенце, да чакате търпеливо да поникне. После го гледате с любов в саксията цели 3 години, докато порасне достатъчно и чак тогава го засаждате навън в градината. Когато цъфне, с атрактивните си цветове ще привлича вниманието на много съседи и минувачи и това ще ви прави вас самите щастливи и горди.
Да, дотук историята звучи добре, но зависи как ще се развие по-нататък.
Лично моята райска птица живя 7-8 години и с всяка година ставаше все по-голяма красавица, докато един ден не я намерих пречупена до дъно. Този, който го е направил, ще да е видял голям зор, защото стъблото беше много здраво и силно. Но явно и той не е жалил сили.
Да не си мислите, че загубих надежда веднага,не, нищо подобно. Търпеливо изчаках дали няма да избие някаква издънка от стеблото, но не би ...
Всъщност това е интересният и преломен момент в историята, която ви разказвам. Когато ви счупят дръвчето, за което сте се грижили цели 7 години, те не просто чупят него, те дори не подозират,че пречупват и нещо във вас. А може пък да го знаят ... /това вече звучи страшно!/
Тогава преминавате през различни етапи-огорчение, яд, безсилие, озлобление и ред подобни неприятни емоции. Дълго време обмисляте дали да не подхванете отново да си отгледате райска птица в саксия, но вероятно ще се откажете.
Естествено, и аз се отказах, но днес мисля,че това е грешка.
Разбрах, че греша от мига, в който видях различната реакция на мой съсед и приятел . Той садеше дъбчета /негово производство/ из квартала ни със завидна старателност. С още по-голяма старателност му ги изкореняваха и така непрекъснато. Попитах го как все още намира сили и надежда, за да се занимава с това. И отговорът му беше простичък: "Искам да видя кой ще се окаже по-голям инат-аз или другият!!!"
Звучи смешно и нелепо, нали? Обаче ако се замислите, той все пак е прав. И аз съм любопитна да разбера кой ще надделее в крайна сметка-този, който сади или този, който изкоренява?!?
Въпросният мой съсед ми даде още много поводи за размишления. Той редовно правеше оборка на квартала, дори веднъж се засякохме на морето и там той разхождайки се по морския бряг, също направи оборка /нещо нечувано и невиждано от мен лично досега/ Обикновено човек отива на море, за да си достави удоволствие, явно на него му доставяше голямо удоволствие да съчетава приятното с полезното. За него оборката е съчетание от лека гимнастика и обществено полезен труд.
Но най-гадното в случая е, че този човек останалите го гледаха с голямо учудване, пренебрежение и неразбиране. Даже ме попитаха съкварталци дали не е клошар. Не, не е, отговорих им аз. Той е професор в Софийския университет, известен доктор на математическите науки в България, а дори и по света.
Та този човек промени изцяло мен и моите възгледи. Оттогава престанах да се притеснявам от околните и придобих свободата да изразявам себе си и моите възгледи. Нещо повече, твърдо вярвам, че това е пътят. Пътят на промяната, по който трябва да минем всички ние, които искаме да оставим нещо след себе си /освен боклука, който е сигурен/. Разбрах, че ако аз самата не се променя, няма как да успея да заразя другите и те да се променят.
И така, реших да почна от дребните неща. Капка по капка, вир става.
Четох, че в Австралия, заради безводието правителството е подарило на всяко домакинство пясъчен часовник с времетраене 4 минути. Това с цел да не разточителстват под душа и да пестят вода. Идеята ми се стори много добра и я прилагам успешно. Ходенето пеша на работа или с колело доставя голямо удоволствие и спестява средства. Старая се да огранича до минимум употребата на пластмасови опаковки-почти не купувам минерална вода, а си наливам такава, не купувам кисело мляко, а сама си правя такова. Така директно давам парите на хората за труда им . Много често отказвам найлонови торбички и с това предизвиквам учудване, но понякога и разбиране от продавачите. /С носталгия си спомням за недалечното минало, когато нямаше пластмасови опаковки-млякото беше в стъкло, водата и олиото също, а вафлите без опаковки, дори маргаринът не съществуваше още!/
Редовно разпечатвам на задната страна на лист, който вече е бил използван веднъж. Не консумирам месо /но и не обвинявам тези, които го консумират!/ Старателно обирам боклуците си, където и да съм. Уча и детето си на това. Същото това дете е отгледано без памперси, в моето желязно легълце, което преди това е било на брат ми. Когато ми стане студено, не посягам веднага към дистанционното на климатика, а първо обличам подходяща за сезона дреха. Тук искам дебело да подчертая двойния стандарт на много хора при употребата на ток, вода и други ресурси на работното място /разточително/ и вкъщи /пестеливо/. Ако наистина обичаш природата, няма значение кой плаща. Тези ресурси са за всички ни и не се влияят от това.
За да не ми поникнат крилца, ще ви кажа, че сърцето ми се свива, когато си поливам градината с цветя, защото знам,че това е питейна вода, за която някога моите внуци, а дори и аз самата може да мечтая. Ще ви кажа, че и досега не съм запълнила празната дупка от изкоренената райска птица, обаче тържествено обещавам, че ще го направя в най-скоро време! Направете го и вие!
Засадете си една райска птица или дъб, или бреза, става и леха с моркови. Бъдете от тези, които засаждат! Не се връзвайте, ако случайно ви ги изкоренят.
Имайте свободата да правите оборки в квартала, на морето, в планината и пет пари не давайте дали ви мислят за клошари! Не забравяйте, че не случайно ви разказах тази история за птицата от Рая. Пренесете я на Земята, посейте я грижливо и я отглеждайте с много любов-няма начин да не ни се отблагодари!!!
P.S. За любознателните, романтиците и идеалистите, наистина съществува такова дърво в България. Най-много от него има в Ахтопол.
