М ладежта в България слуша евтина масова музика, наречена чалга, докато субсидираната някога от държавата сцена на класическата музика запада, а интелектуалците се притесняват от културното уеднаквяване със Запада, пише германският вестник "Райнишер Меркур".
В статията "Така звучи капитализмът" се разказва за слушането на чалга и други любопитни за западния читател подробности от българските географски ширини, съобщава "Дойче веле".
Авторът подробно се спира на софийското заведение "Син сити". То е описано като тъмно място, пред чиито вход стоят дузина облечени в черно мъжаги, а на стената виси табелка, която забранява носенето на оръжие. Вътре кънти чалга, красавици танцуват по масите и с изключение на музиката, всичко прилича на холивудски филм за гангстери, пише вестникът.
Пари, секс и насилие
Чалгата е онзи тип музика, който борави със символите на постсоциалистическата българска реалност - пари, секс, насилие, скъпи коли, охранители с тъмни очила, жени, потайност, блясък и т.н.
На бара в заведението седи Светослав Лобошки, композитор на чалга за музикалната компания "Пайнер", който разказва на вестника, че идеите му идват от целия балкански регион. В последно време обаче чалгата се променя, започва да използва влияния на други стилове като рок, рап или техно.
Развитието й е най-добрият пример за промените в българското общество след смяната на властта през 1989 г. Страната е член на ЕС от близо две години, но далеч не се е справила с корупцията и престъпността. Това лято Европейската комисия спря финансиране в размер на половин млрд. евро поради тази причина.
Чалгата отразява тази реалност. Затова и бива отричана от интелектуалните среди, пише вестникът.
Агресията на чалгата
Преподавателят по история на изкуството в Софийския университет Добрин Атанасов казва, че чалгата не е част от музикалната индустрия, а от порноиндустрията. Изпълнителите рядко могат да пеят, зад тях стои просто един компютър.
Американката Анджела Родел, която е следвала етномузикология, пише дисертация за българската музика и живее от осем години в България твърди, че много българи са дори травматизирани от агресията на чалга-песните.
По време на комунистическия режим държавата е наливала пари в културата. Сега навсякъде владеят пазарните принципи. А чалгата означава пари. И подобно на поп музиката по цял свят, тя отдавна се е превърнала в социален фактор, заключава "Райнишер Меркур".
