Правителствата на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев не са заинтересовани от функциониращо правосъдие; корупцията и престъпността в България са структурно предопределени - това са две от централните констатации в критичния доклад, за който в "Билд" писа преди дни.
Текстът на документ, който се разпространявал почти апокрифно, бе оповестен от радио "Дойче веле".
Положението
Политическото положение в България е много по-трудно отколкото се предполага от политическата класа в Германия, дори по-трудно отколкото се описва в последния доклад на ЕС за напредъка на България, макар че този доклад е по-откровен отколкото предишните.
През миналото България имаше - главно в Германия - имиджа на страна, която целеустремено е поела пътя към Европа и която въпреки някои затруднения полага добросъвестно усилия да изпълни критериите.
В действителност обаче този имидж не е вече основателен, и то не само сега, а и вече от четири години насам, откакто цар Симеон II встъпи в длъжност като министър-председател.
В най-важната област, а именно в борбата срещу организираната престъпност и изготвянето и прилагането на съдебната реформа, както и спешно необходимата в тази връзка реформа на Наказателно-процесуалния кодекс, през всички тези години не бе предприето практически нищо.
Години наред правителството на Симеон, както и от август тази година новото правителство на социалистическия лидер Станишев, обещаваха да пристъпят решително към борбата срещу организираната престъпност и въвеждането на съдебна реформа.
Но в действителност не се случи нищо - и за това има причини. Съществената причина е, че политическите сили, които повикаха цар Симеон II от емиграцията му в Мадрид и които стояха зад него, както и зад правителството на приемника му Станишев, нямат никакъв интерес към функциониращо правосъдие и към ефективно наказателно преследване.
За да се разбере точно това, трябва да е известен генезиса на организираната престъпност в България.
През България минава пътят на дрогата от Афганистан, през Иран и Турция към Западна Европа. През 80-те години ръководството на българската комунистическа партия реши - поради хроничния дефицит на западна валута - да участва в наркотрафика.
Той бе организиран от служби в българската Държавна сигурност, митническото управление и тогавашното вътрешно министерство. Когато в края на 80-те години комунистическият режим прозря, че и в Югоизточна Европа предстои краят на комунизма, престъпността бе набързо "приватизирана".
Спечелените от наркотрафика пари бяха изнесени зад граница; по-късно бяха образувани нови, отчасти доходни фирми, търговията с дрога бе реорганизирана.
Със сигурност не е случайност, че почти всички стари "кариери" в тези среди водят началото си от комунистическата Държавна сигурност, митническото управление и вътрешното министерство.
Така например лидерът на групировката СИК Милчо Бонев, наречен "Бай Миле", който през юли 2004 г. бе застрелян заедно с петима бодигарда, преди 1989 г. бе милиционер.
Но и на пръв поглед реномирани предприемачи са често - при по-внимателно вглеждане - свързани с бившите комунистически тайни служби.
Бившият шеф на групировката "Мултигруп" Илия Павлов, който със състояние от повече от 1 млрд. долара навремето се считаше за най-богатия българин и който бе застрелян през 2003 година, бе преди промените спортист - борец.
Неговият тъст, о.з. ген. Чергиланов бе шеф на военното разузнаване. Както се говори, ръководният екип на "Мултигруп" се е състоял главно от бивши кадри от Държавна сигурност.
Бившият заместник на Павлов - Димитър Иванов например бе преди 1989 г. заместник началник на VI управление в ДС. Това бе политическата полиция на комунистическата държава, която отговаряше за преследването на другомислещите.
Трябва да се има предвид - и едва комбинацията на двете развития създава опасна политическа ситуация - че през 1989-90 г. в България нямаше революция. Това, което се случи тогава, бе началото на процес на промени, който се направляваше от комунистически елити.
И така ясно е като бял ден, че целта на този командван от комунисти процес бе да се осигури максимално влиянието им върху бъдещите процеси. Последствието бе, че преплитането - в различни посоки и различни личности - между олигарси, държави и партии, а отчасти и медиите е днес на дневен ред.
Примери
1. Почти параден пример е Емил Кюлев, вторият по богатство олигарх в България, който по ирония на съдбата бе застрелян един ден след представянето на последния доклад на Европейския съюз за напредъка на страната.
Кюлев, който е завършил Висшата школа на комунистическото вътрешно министерство, притежаваше заедно с небезизвестния руски олигарх Михаил Чорни една българо-руска банка.
През 2000 г. Чорни бе екстрадиран от тогавашния премиер Костов, защото "представлявал заплаха за вътрешната сигурност на България".
Любопитна подробност е, че до смъртта си Кюлев бе съветник на сегашния президент-социалист Първанов и че същевременно кантората на сегашния министър на образованието Вълчев от царската партия осигуряваше адвокатски подкрепа на Кюлев и банката му.
2. Друг знаменателен пример е опитът на вътрешния министър Румен Петков от БСП да назначи Обществен съвет към министерството, в който да участват бивши високопоставени кадри от милицията и Държавна сигурност по комунистическо време.
Задачата им трябваше да е да съветват по проблеми, засягащи вътрешната сигурност. Сред членовете на съвета беше и о.з. ген. Бриго Аспарухов, който преди това бе във външното разузнаване. Преди две години той бе замесен в голям скандал, когато тогавашният премиер Симеон Сакскобургготски искаше да го назначи за съветник и координатор на тайните служби.
Поради силния натиск, главно от западния свят (от САЩ, Великобритания, Италия и Холандия) Сакскобургготски накрая се видя принуден да отмени решението си.
Впрочем, Аспарухов имаше меродавно участие в свалянето на първото демократично правителство на Филип Димитров през 1992 г. и е обвинаяем в процес заради унищожаване на документи от тайните служби.
Според съобщение на интернет изданието "Всеки ден" о.з. ген. Любен Гоцев е една от другите "ключови фигури" в Съвета. Изданието цитира председателя на "Международна фондация България" Якоб Йераси, че именно Гоцев е убедил Симеон да се върне в България.
Гоцев бе високопоставен генерал във външното разузнаване и - ако се съди по съобщения в медиите - е участвал в унищожаването на голяма част от документи на тайните служби през 1990 г.
След остри протести, главно от страна на демократичната опозиция, министър Петков се видя заставен да разтури Съвета, обаче близко до ума е, че връзките между министъра и комунистическите офицери продължават на неформално равнище.
3. Друг пример: 38-годишният исландски милиардер
Тор Бьорголфсон сключи неотдавна с инвестиционното си дружество "Новейтър Телеком интернешънъл" договор с фирмата "Адвент интернешънъл" за закупуване на част от акциите на нейната дъщерна фирма "Вива Венчърс", която притежава 65% от българския телеком.
Налице е опция, целия пакет на "Адвент" във "Вива Венчърс" да бъде продаден, така че исландският милиардер вероятно ще стане собственик на 65% от българския телеком.
Бьорголфсон притежава вече малък пакет от акциите на телекома и от няколко месеца е член на ръководството на дружеството.
Говори се, че исландецът е спечилил състоянието си след 1994 г. с производстото на лимонада и бира в Санкт Петербург. Вестници като "Обсървър" и "Гардиън" го обвиниха във връзки с руската мафия. Днес той има дял в банки, фармацевтични предприятия и телекоми в цяла Европа, но главно в Източна Европа.
По време на управлението на Симеон Сакскобургготски 65% от телекома бяха продадени след дълги усуквания за само 280 млн. евро на неизвестната, регистрирана във Виена, фирма "Вива Венчърс", за която се твърди, че е дъщерна фирма на известния фонд "Адвент интернешънъл".
Пускането на борсата на останалите 35% пък донесоха печалба от 300 млн. евро, което според мнението на експерти означава, че дружеството е било приватизирано на по-ниска от реалната цена.
Пазарната цена на телекома се преценява сега от някои експерти на 1 млрд. евро. Освен това според мнението на осведомени, има основание да се предполага, че "Адвент" е само фасадата на "Вива Венчърс" и в действителност зад дружеството се крият съмнителни офшорни фирми.
Корупция и престъпност - структурно предопределени
На фона на тези обстоятелства за осведомените в България едва ли е изненадващо, че от встъпването в длъжност на Симеон II и сега на Станишев, на представители на ЕС бе постоянно обещавано, че ще се отдаде внимание на темата "съдебна реформа", което обаче досега почти не се е случило.
Натискът на ЕС за провеждане на реформи в този сектор не може да окаже много въздействие. Представите в Евросъюза по този въпрос са често твърде наивни, защото дори ако се прояви добра воля, ще трае години, докато се сложи край на структурно предопределените корупция и престъпност.
Обаче поради споменатите причини средите, които стояха зад правителството на Симеон и което сега стоят зад правителството на Станишев, нямат интерес от функциониращо правосъдие.
Затова не е случайност, че от 80 поръчкови убийства, които бяха извършен през изминалите години, (сред жертвите бе и един бивш министър-председател) не бе повдигнато нито едно обвинение.
В момента се шири един друг скандал, която също показва, че сенките на миналото не са изличени.
В последния доклад на комисията "Фолкер", която проучва скандала по програмата "Петрол срещу храни" в ООН, се посочва, че в незаконните сделки със Саддам Хюсеин са участвали не само редица български фирми, а и Българската социалистическа партия - и то по време, когато Георги Първанов бе партиен лидер и Сергей Станишев бе секретар по международните въпроси.
Днес Първанов е президент, а Станишев министър-председател на България.
