Д атата е 21 септември 2002 г. Отворен е първият увеселителен парк в България, а и в Югоизточна Европа. Четири години по-късно почти на същата дата идва новината за затварянето на "София ленд", засега обявена само като временно решение.
Плъзнаха слухове и за евентуална продажба на парка и за смяна на предназначението му. Верни или не, те не са съвсем безпочвени. Атракционът всъщност губи още от създаването си, и то много милиони. През 2005 г. загубата дори надвишава годишните приходи на компанията.
Затъването
При откриването на парка от компанията обявиха, че в проекта са инвестирани 35 млн. лв., по-голямата част от които - кредит от Първа инвестиционна банка. Въпреки плащанията на лихви и главници задълженията през тези четири години набъбват и през 2005 г. са 45 млн. лв. В допълнение приходите драстично спадат основно заради намалелите посещения. През годините цената на еднодневната карта се е движила в границите между 12 и 20 лв.
"Когато стартирахме, интересът беше голям, през уикендите идваха по 12-14 хиляди души. Бумът обаче постепенно се изчерпа. Имаше и рекордни дни с по 35 хил. посетители, но те бяха единици", казва Методи Кръстев, маркетинг мениджър на "София ленд". Наблюденията му са, че посещенията не се влияят от промените в цената на билетите. "Българинът идва, каквато и да е цената, стига примерно да не се удвои", допълва той. По думите му ценовата политика не се определяла от мениджмънта на парка, а се "спускала" от собствениците.
Сезонната въртележка
От сегашното ръководство на "София ленд" не пожелаха да дадат информация за първоначалните маркетингови проучвания и какво е залегнало в бизнес плана, защото не са негови автори. Според запознати с първоначалните данни дневно са били планирани около 20 хиляди посещения и цена на билета от 30 лв. Реално обаче дори при половината на заложената цена посетителите са значително по-малко дори през летните уикенди. Друг първоначален план е предвиждал билетът да е между 5 и 7% от средната работна заплата, но при старта на увеселителния парк е преценено, че така няма да бъдат покрити разходите, разказа един от първите мениджъри на дружеството.
"За четири години паркът се изтърка, няма нито едно ново съоръжение или атракция", казва маркетинг мениджърът. Реклама на съоръженията напоследък рядко се прави. Някогашната активна телевизионна реклама е заменена с радио, и то само в определени месеци.
"Не сме в точното време, на точното място. Доходите на хората още са нестабилни", обяснява Методи Костов. "И при нас не се усеща увеличаване на платежоспособното търсене през последните години. Пазарът тук е малък, не може да се разчита на чужди туристи като във Франция и Италия", казва Красимира Манолова, управител на "Европарк", който стопанисва детския развлекателен комплекс "Патиланци". Според нея проблемът е и културен, защото българските младежи се различавали от тези в чужбина - нашите предпочитали детска дискотека с алкохол, а не увеселителен парк.
"По света клиентите на увеселителните паркове харчат колкото за входен билет, толкова и за напитки, храна, сувенири, но в България това е невъзможно заради ниските доходи", допълва управителката на "Патиланци". По думите й детският комплекс също е бил пред затваряне и въпросът все още стои, защото общината иска да увеличи месечния наем от 2000 лв. на 18 500 лв.
"За толкова години не успяхме да разберем от какво се влияе българинът при посещенията - дали от деня на заплата или от нещо друго", допълва Методи Костов. Четири години опит показали, че месеците май, юни, август, септември са се доказали като най-силни за "София ленд". Среднодневната посещаемост през лятото е между 5000 и 6500 души, сочи статистиката на парка. По-голяма част от посетителите са ползвали заведенията в закритата част. Съотношението на клиентите на атракционите към тези на заведенията е 2:3.
Времето има най-голямо значение за бизнеса, сочат работещите в сектора. През зимата съоръженията технически не могат да работят, защото хидравликата не се задейства при температури под нула градуса. За да се печели целогодишно, трябва част от съоръженията да са на закрито, а това не е предвидено при строежа на "София ленд". "В "Патиланци" месец май е най-силен, защото през лятото децата отиват при баби и дядовци. За да си струва инвестицията например, местим някои от съоръженията на морето през лятото, но това е невъзможно за всички", казва Манолова.
За четирите години на съществуването си паркът остава монополист в сегмента си. Освен това потенциалните му посетители са неограничени - стига да се предлагат разнообразни атракции. Като своя основна клиентска база от "София ленд" сочат 15 - 25-годишните младежи.
От "София ленд" остава само "ленд"
Извън чисто финансовите проблеми, сочени от мениджмънта на развлекателния комплекс, често спрягана причина за затварянето са и търкания между собствениците и различните им визии за бъдещето на дружеството и най-вече на големия атрактивен терен.
"Съдружниците в "София ленд" се скараха и затова всичко пропадна, ако трябва да си говорим честно", каза бившият столичен кмет Стефан Софиянски пред "Стандарт" през седмицата. Именно по негово време Столичната община дава атрактивните 35 декара терен, върху които е построен атракционът.
Парцелът е получен от "Пио технолоджи" (по-късно преименувано на "София ленд"), зад която се твърди, че стоят близки до Първа инвестиционна банка кръгове. Вместо с пари през 1999 г. инвеститорът обезщетява общината с 42 панелни апартамента в крайните софийски квартали.
Напоследък името на парка вече добива друго значение (ленд - от англ. земя). Трудно може да се докаже дали инвеститорите в "София ленд" изначално са знаели, че проектът ще е губещ, и само са използвали парка като претекст да придобият атрактивния парцел. Сега обаче, седем години след сделката с общината, земята струва около 35-40 млн. лв. по оценки на агенции за недвижими имоти.
Трудно може да се прогнозира каква ще е печалбата, ако върху терена се изградят офиси и търговски център или пък жилища. Причината е, че не може да се предположи при бъдещата промяна на статута на земята каква плътност на застрояване ще бъде разрешена. "Теренът от 35 дка позволява да се направи микс от сгради с различно предназначение", казват от агенция Forton.
Ако слуховете за предстояща препродажба и смяна на бизнес предназначението на терена станат факт, новите собственици спокойно могат за запазят името и след години "София ленд" да е поредният офис парк или жилищен комплекс от затворен тип. А децата и родителите им ще чакат по-светли времена за развлекателна индустрия в България.
Атракционни загадки
За препродажба на "София ленд" се говори от около година. Напоследък обаче слуховете получиха нов тласък покрай обявеното временно затваряне на увеселителния парк.
По медиите дори се завъртя име на купувач - Румен Гайтански-Вълка, който е съсобственик във фирмите за почистване на София. Като заинтересувани се сочат и няколко инвестиционни фонда. Апетитите били свързани със строеж на бизнес парк или жилищни сгради върху земята на парка.
От ръководството на "София ленд" коментираха единствено, че затварят временно за зимния сезон.
Според регистрите в момента "София ленд" е 100% собственост на регистрираната в Лондон компания "Комплийт ентъртеймънт". То се свързва с Първа инвестиционна банка, но липсват преки доказателства за това. По закон банките нямат право на пряко участие в търговски дружества. ПИБ е финансирала проекта още от началото - през 2002 г. тя отпуска заем на "София ленд" от 6.4 млн. лв. В замяна е било заложено цялото предприятие и съоръженията са били ипотекирани в полза на банката. Кредитът е предоговорен през 2004 г. и трябва да бъде погасен до 2013 г.
"Освен него банката е отпуснала и други средства, но чрез кипърския си клон през фирми посредници", твърди източник, близък до увеселителния парк. От ПИБ отказаха коментар по темата "София ленд".
Първоначално съсобственици в "София ленд" са и Светлин Нейнски и братята Валентин и Десислав Попови. Нейнски обаче напуска проекта още при първото увеличение на капитала, а и братята твърдят пред медиите, че нямат собственост в "София ленд".
По неофициална информация собствениците опитали преди година да сменят статута на парка и да изградят на негово място сгради с бизнес предназначение, но от общината отказали. Идеята била увеселителният парк да бъде преместен до зоологическата градина на нови терени, предоставени от общината. Тогава обаче вече течали делата срещу кмета Стефан Софиянски и сделката въобще не напреднала.
(Не) весел бизнес
Увеселителните паркове Euro Disney във Франция, Port Aventura в Испания, Mirabilandia в Италия, Legoland в Германия, Дания и Англия от години са в затруднено финансово положение. Съоръженията и поддръжката им са много скъпи, а възвращаемостта е критично ниска.
"На Запад инвестицията се възвръща за 10 години, горе-долу за този период се амортизират и съоръженията. За България обаче съоръженията също са от порядъка на хиляди евро или дори милион, а билетът е значително по-евтин", казва управителката на "Патиланци" Красимира Манолова.
Високи са сметките за отопление, наем, застраховки към всеки билет и заплатите на многото необходими служители за поддръжка. Пазарът е свит, а броят на производителите намалява с всяка изминала година, казва тя. Изключение е виенският "Пратер", където собствениците на съоръжения са различни и събират вход за всяко едно от тях. Друг печеливш модел е на пътуващите лунапаркове.
