Това предвиждат приети на второ четене от парламента промени в Закона за управление на отпадъците.
Търговия с отпадъци от черни и цветни метали, вкл. елементи от електронната съобщителна инфраструктура, жп състави, пътни знаци, капаци на шахти, части от улично осветление или ВиК мрежата, както и елементи на металосъдържащи паметници на културата, ще се извършва само при наличие на издаден сертификат и сключен писмен договор.
Дейностите с метали ще се извършват само на площадки на територии, определени с общи устройствени планове за производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт и на обекти от жп инфраструктурата със стопанско предназначение.
Отпадъците от метални опаковки, негодни за употреба батерии и акумулатори, моторни превозни средства, излезли от движение, се съхраняват на отделни площадки или на обособени части от тях след предварително третиране.
Съществуващите вече пунктове трябва да се приведат според изискванията в 9-месечен срок от влизането на закона в сила.
Ако търговецът не успее да направи това в определеното време, е длъжен да преустанови дейността си и да заяви площадките за заличаване.
В срок от три месеца той трябва да реализира наличните количества отпадъци, както и да почисти местата.
При неизпълнение на изискванията в срок от девет месеца от влизане в сила на промените, площадката се заличава служебно.
Законопроектът задължава пунктовете за търговия с цветни и черни метали да бъдат изнесени извън жилищните зони.
Търговците трябва да осигурят и постоянно видеонаблюдение
на площадките. Те трябва да инсталират камери в срок от един месец от получаване на лиценз и да пазят записите една година.
За да получи лиценз за дейности с метални отпадъци, заявителят вече ще трябва да представя и декларация за спазване на изискванията за осигуряване на видеонаблюдение.
По данни на министерството на икономиката в момента 400 пункта се намират в промишлени райони и отговарят на новите изисквания.
С промяната в текстове от Закона за управление на отпадъците се блокира дейността по събиране и оползотворяване на металните вторични суровини, алармираха от Българската асоциация по рециклиране (БАР) и Българската асоциация на металургичната индустрия на пресконференция.
След приемането на първо четене в парламентарната комисия по околна среда и води депутатът Митко Захов предлага нов запис в редица членове от проектозакона и текстът "устройствени планове" се заменя с "общи устройствени планове", което означава, че само в населени места с приети и влезли в сила общи градоустройствени планове ще може да се отреждат площадки за дейности с вторични суровини, съобщиха от браншовите организации.
По данни на МРРБ в около 33% от населените места има приети и действащи общи устройствени планове, което означава, че останалите ще останат без площадки за отпадъци, посочи Теменужка Костова, председател на управителния съвет на БАР.
Според нея това или е "върховна некомпетентност или вратичка в закона", от която да
могат да се възползват само определени фирми
В България стомана се преработва само от скрап и ако бъдат приети подобни промени, това ще застраши цялата металургична индустрия, предупреждава Костова.
По думите й в Европа се толерира производството на метали от скрап, защото това е икономически ефективно и не замърсява околната среда толкова, колкото производството на метали от руди.
В ЕС 50 на сто от стоманата, 80 на сто от оловото и около 40 на сто от медта се произвеждат от скрап, според съобщените от нея данни.
Според нея ако бъдат приети промените в закона, загубите за фирмите от бранша ще се измерват в милиарди левове.
Главният секретар на БСК Пламен Денев, както и представител на синдиката на металиците към КНСБ, заявиха своята подкрепа към исканията на браншовите организации.
В отговор на въпрос защо металопреработващите предприятия не вземат мерки по кражбите на метали и предаването им на пунктовете за вторични суровини, от асоциацията заявиха, че обществото и съдебната система трябва да са по-активни в оповестяването и наказването на подобни деяния.
Източник: БТА
Последвайте ни
