Актьорът почина на 1 ноември на 76-годишна възраст след тежко боледуване.
Между първите, които си взеха последно сбогом с него, бяха министърът на културата Стефан Данаилов, актьорите Павел Поппандов, Вълчо Камарашев, Грета Ганчева, Васил Михайлов, режисьорите Красимир Спасов и Иван Павлов, председател на Съюза на българските филмови дейци (СБФД).
Той никога не се покланяше, освен на сцената пред многобройните си почитатели, припомниха днес те на раздяла с него.
Мазгалов е роден на 2 май 1930 г. в Любимец, Хасковско. Следвал е в Икономическия институт в София.
Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1954 г. при проф. Н.О.Масалитинов. Играл е в театрите в Перник (1954-55 г.), "Трудов фронт" (1955-64 г.), "Народна сцена" (1964-66 г.).
Освен с множеството театрални роли, името му ще се помни и с участието в над 40 български филма, сред които: "Песен за човека", "Цар и генерал", "Шибил", "Осмият", "Тримата от запаса","Тайфуни с нежни имена", "Войната на таралежите", "Хан Аспарух" и др.
За изпълнението си в "Допълнение към Закона за защита на държавата" е носител на "Златна роза" от фестивала на родното кино във Варна. Последните му роли бяха в "Асистентът" на Илия Костов и "Следвай ме" (2003 г.) на Дочо Боджаков.
Той е един от основателите на театър "Сълза и смях" (SalzaISmiah.com) и негов дългогодишен директор и художествен ръководител в периода 1969-83 г.
Поставянето в афиша на пиесата "1000 метра над морското равнище" от Петър Маринков е причина за неговото уволнение. Година след това за кратко е в трупата на Народния театър.
"Стойчо Мазгалов като артист, голяма личност, директор, обществен авторитет повлия благотворно на българския театър. Всъщност той постави начало на едно свободолюбиво обновление в сценичното ни изкуство", писа по повод 75-годишния му юбилей миналата есен писателят Георги Данаилов.
"Той привлече в "Сълза и смях" талантливи постановчици като Любен Гройс, Красимир Спасов, Асен Шопов, събра група вдъхновени актьори, успяваше да се пребори с цензурата, с всякакви комитети, министерства, председатели, подбираше репертоар, който наистина вълнуваше зрителите и препълваше салоните", добавя авторът на "Доколкото си спомням", който по онова време е бил драматург там и описва тези събития в мемоарите си.
"Стойчо Мазгалов създаде облика на трупата, превърна я в художествена марка и мярка за българския театър. Той не се страхуваше да казва тежката истина и отстояваше гражданската си позиция", каза в словото си на траурната церемония и Стефан Данаилов.
През сълзи министърът на културата припомни старата мъдрост, че човек е онова, което може, а не което иска да бъде - и добави:
"Стойчо, ти беше целунат от съдбата да бъдеш това, което пожела да си. Дълбоката следа, която остави в българската култура, няма да бъде забравена."
"Той беше много сериозен и отговорен актьор, и сложна личност. Не се поддаваше на конюнктурата, имаше и приятели, и врагове. Имаше енергия да ръководи. Съжалявам, че не беше разбран и не получи признание", сподели пред журналисти Данаилов.
Много ми е тъжно, че един по един си отиват личности, фигури в културния ни живот, каза и актьорът Павел Поппандов, който също не можа да сдържи сълзите си.
"Той е един от хората, от които съм се учил като актьор. За мен беше и пример с гражданската си позиция. Никога не е превивал гръб, никога не се е покланял, освен на сцената, пред многобройните си почитатели", припомни Поппандов.
"Без Стойчо Мазгалов "Сълза и смях" осиротя. Без присъствието му той е невъзможен, иска ми се да преодолеем това - ще направим всичко възможно да се преборим", сподели и новият директор на театъра Венцислав Кисьов.
Сигурен съм, че Стойчо ще ми се разсърди, ако ме види колко съм мекушав в този момент, добави той и изтъкна, че Мазгалов е бил най-успешният директор на театър "Сълза и смях", който днес му се покланя.
