Александър Арабаджиев е бивш конституционен съдия. Пред в. "Дневник" той коментира предстоящата четвърта поправка в основния закон. Относно изборите за евродепутати, неговото мнение е, че те трябва да са преди Нова година, но вече е късно да са заедно с президентските.
- Как си обяснявате, че няколко месеца след промяната в конституцията се наложи да се прави нова поправка?
- Мога да говоря преди всичко за измененията и допълненията, които засягат съдебната власт. Известно е още от приемането на последните изменения след доклада на Европейската комисия (ЕК) и изказванията на комисаря по разширяването Оли Рен, че има необходимост да бъдат отстранени двусмислията около независимостта на съдебната власт.
В известен смисъл последните изменения бяха поставени под някакво съмнение, независимо че сигналите от различни източници на ЕК са малко противоречиви. Трябва да се има предвид, че със самата комисия върви диалог, който трябва да бъде схващан и като част от конституционния дебат у нас.
За съжаление ние говорим за реформа на съдебната система от няколко години и почти всички изменения са насочени в това направление, но като че ли не можем на улучим ваксата.
Тук може да се твърди от някои, че съществуват конституционни решения, които биха дали бърз резултат - като изваждане на прокуратурата от съдебната власт, разделение на Висшия съдебен съвет (ВСС) или изваждане на тези, които не са съдии.
Тези неща звучат привлекателно, но се съмнявам, че те имат силата на магическа пръчка. Защото както последните месеци показват и в рамките на съществуващия модел прокуратурата може да бъде основана на принципи, различни от това, което сме свикнали да виждаме през последните 10-15 години.
Според мен това, с което се сблъскваме, до голяма степен е плод на корпоративизацията на съдебната система, на това, че тя в по-малка степен е подложена на влияние отвън. Това спомага за нейното затваряне - тя не реагира на въпроси, които са в дневния ред на обществото.
Ние за това говорим, затова някои мерки може да изглеждат груби и породиха съмнения, че става дума за накърняване на независимостта на съдебната система. Нещо, което от гледна точка на намеренията при промените е немислимо
Ако се върна на диалога с ЕК, този въпрос минава и през проблема за отчетността и контрола. Даже бих казал, че тази, наречена екзотична от някои наблюдатели идея за създаването на изцяло нов независим орган някак си се ражда, за да отговори на изискването за отговорност, отчетност и контрол - нещо, което съществува наред с въпроса за независимостта.
Често се казва, че отчетността и независимостта са двата крака, които са необходими, за да може нещо - в случая съдебната система - да върви. Това не са неща, които се изключват. Балансът между тях е трудно постижим.
- Точно за баланса исках да ви попитам - как да се намери?
- Балансът е трудно постижим, защото понякога двата крака поемат в различни посоки. Факт е, че контролът или отчетността са не само от името и заради интересите на другите власти, а заради постигането на баланса в името на правата и интересите на гражданите и на обществото.
Контролът е важен за обществото. Хората трябва да намерят отговор на проблемите, които са имали в процеса на взаимодействието със съдебната власт.
Ако свържем темата с изискването тримата висши магистрати да докладват в Народното събрание, вероятно ще коригираме текста, за да не докладват пряко тези трима висши магистрати пред парламента, защото се смята, че може да не са достатъчно конкретни.
Обсъжда се идеята магистратите да докладват пред ВСС, който да внася отчетите им в парламента. Разбира се, може да се поддържа, че контролът се осъществява и чрез нормалните механизми на дисциплинарната отговорност, които се реализират от ВСС, и ако засилваме ролята на ВСС в качеството му на истински представител и администратор на съдебната власт, постигаме този резултат.
Защо пък трябва да създаваме и друг орган тогава? Защото за съжаление и ВСС много често не е на висотата на очакванията на българските граждани. Това става ясно от дисциплинарните процедури напоследък.
- Тоест вие не сте съгласни с критиките към този орган, не мислите, че е експеримент, както го определи министърът на правосъдието Георги Петканов?
- Не съм съгласен с този вид реакции. Ние не се намираме в условията на семинар по конституционни въпроси, а в реално време, където трябва да оставим на заден план суетата - интелектуална, морална и политическа, това не е въпрос на конформизъм, нито на кураж, а въпрос на това какво трябва да направим и няма ли да се окаже, че налучкваме правилното или, което е по-лошо, че симулираме промени, че се правим, че правим промени.
Нищо не е предрешено, но това трябва да се каже и аз го правя с известен риск, не с цел да прогнозирам какво ще съдържат промените, а за да го вкараме в дебата, защото сме в дефицит на време.
Преди доклада на ЕК на 26 септември трябва да сме изразили политическа воля, за да не налучкваме и да не правим нещата по правилото "проба-грешка", а по правилото на съгласуваното реформиране.
Защото освен основния въпрос за датата на членството тези изменения и допълнения са свързани с това как ще функционира принципът на върховенството на закона и могат да предопределят режима на членството - евентуалните модалитети във формата на наблюдение, мониторинг, предпазни клаузи и т.н., макар че по думите на еврокомисаря по правосъдието и вътрешния ред Франко Фратини като че ли няма да има предпазни клаузи.
Друг е въпросът, че ние трябва да си даваме сметка, че сме подложени на много голям натиск на времето и условията и сме длъжни да направим крачки, които трябва да компенсират нещо, което не сме правили през всички години на прехода.
- А този орган не е ли по правилото "проба-грешка", след като го няма никъде в ЕС?
- И в английската, и в шведската правораздавателна система има неща, които ги няма никъде. Аз не знам какъв тип аргумент е този - шопския "такова животно нема" или от типа "няма никъде, значи не може да работи".
- Може би по-скоро притесненията са, че не е ясен резултатът от него?
- Априори е трудно да се каже какъв ще е резултатът. Не съм непременно привърженик на това нещо, а изразител на една теза, доколкото говорим за нея.
Тя е изкусителна, доколкото дава още един резерв за това, което не сме постигнали досега в съдебната власт, включително и чрез третата поправка, когато се прибягна до засилване на ролята на министъра на правосъдието.
По отношение на новия орган конституционната идея е доста по-голяма. Тя засяга възможността да съществуват такива органи от типа на Сметната палата, КЗК, КРС или финансовия надзор.
Може да не са много правилни аналогиите, но това е нещо, което съществува като независим орган, нещо, което реализира принципа, че никой не е над закона.
- Как ще бъде формиран този орган?
- Според мен трябва да бъде излъчен от парламента и президента и не изключвам възможността за някакво гражданско участие. Вероятно ще се раздели на квотен принцип между президента и парламента, сигурно подобно на КС.
Широко представителство, което да подчертава още веднъж, че този орган е предназначен да защитава интересите на обществото.
- Тоест още няма яснота как ще е оформен?
- Да, но създаването му е поставено на масата, не е отхвърлено категорично.
- След критиките на Брюксел за третата поправка има ли идея да се разширят правомощията на ВСС?
- Идеята е да бъде откроен ВСС като орган, който представлява и администрира работата на съдебната власт, да бъде издигнат на конституционно равнище, като се подчертае, че той взима решенията, да е ясно, че не е консултативен, а решаващ орган.
Това трябва да се направи най-малко заради това да бъдат преодолени опасенията, че на министъра на правосъдието е дадена много власт.
Министърът - ако от мен зависи, бих го записал - осъществява функции на взаимодействие на сътрудничество на съдебната с другите власти.
- Докога трябва да бъдат внесени в парламента готовите текстове за поправки?
- С това се спекулира. Има срокове, които са конституционни. Преди 26 септември не е възможно да е минало първото четене. Но внесени дотогава, ще бъдат отчетени в доклада на ЕК и дори може да бъде формирана комисия, която да започне работа. Трябва да е даден политическият знак, че нещо ще правим.
- Вие сте и евронаблюдател, кога според вас трябва да се направят изборите за евродепутати?
- Най-добре преди Нова година.
- А настояването на НДСВ да се съчетаят с президентския вот?
- Мисля, че вече не може да стане. Има различен вид интереси на различните участници, не само на президентските кандидати. Така или иначе има и добри и лоши страни в тази идея.
Изборите няма да останат незабелязани от българската общественост, въпреки че дори в старите държави членки много често преминават при много ниска избирателна активност.
Злобата на вътрешнополитическия дебат предопределя и техния резултат. Не сме предпазени от такова нещо, но те могат да изместят тежестта на президентските избори.
- А ще успеем ли дотогава парламентът да приеме закона за избиране на евродепутати?
- Трябва да се приеме закон, включително и за да се уреди статутът на тези, които ще изпрати Народното събрание, ако няма избори.
