Промените в кабинета - останаха безличните

И�н �н Костов обяви имената на министрите, които напускат правителството. Стори го без излишни обяснения и делово. Час преди да отпътува за Брюксел той внесе в деловодството на НС предложенията си за персонални смени в кабинета. И съвсем естествено никой не остана изненадан от рокадите. Или по-точно от нарочените за смени. 10 от отбора, който преди две години обеща да изведе България до дверите на ЕС, да стабилизира икономиката, да докара чужди инвестиции, да раздържави предприятията, да променя - си отиват. Сред трима от обезглавените са и вицепремиерите Веселин Методиев, Евгений Бакърджиев и Александър Божков.

На тяхно място ще застанат - бившият ректор на Техническия университет Димитър Димитров, който ще е министър на образованието, зам. - министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгений Чачев и шефът на Банковата консолидационна компания - Петър Жотев. Той ще е и единственият вицепремиер в новото правителство и ще оглави Министерството на икономиката, което ще включва всички функции, които досега бяха изпълнявани от ведомствата на промишлеността, и търговията и туризма.

На мястото на министъра на отбраната Георги Ананиев ще бъде назначен ексминистърът от служебното правителство на Ренета Инджова и досегашен представител на България в НАТО - Бойко Ноев. Мястото на Васил Гоцев ще бъде заето от синия депутат Теодосий Симеонов. Ресорите на Петър Бояджиев ще бъдат поверени на шефа на здравната каса Илко Семерджиев. Вътрешното ведомство пък ще бъде оглавено от синия депутат Емануил Йорданов. Вилхелм Краус ще бъде сменен от досегашния шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения - Антони Славински. Той ще ръководи едно общо ведомство, което ще следи за транспорта и съобщенията.

Заедно с чиновник №1 от правителството си отива и ведомството му. Ресорите на Марио Тагарински ще бъдат поети от самия премиер. Единственият нов министър без портфейл ще е зам.-шефът на Демократическата партия Александър Праматарски.

Заедно с персоналните промени, премиерът разсече и връзката между партийната и изпълнителната власт. До днес двете длъжности - в НИС и кабинета, се съчетаваха освен от премиера и от Евгений Бакърджиев, Александър Божков, Васил Гоцев, Муравей Радев и Надежда Михайлова. От всички изброени, постовете си в кабинета запазват само Радев и Михайлова. Очаква се обаче утре те да подадат оставките си като членове на синия изпълнителен орган.

Доскоро рокадите в кабинета бяха прокламирани от самия Костов като необходимост заради поканата за ЕС, която ни бе отправена в Хелзинки. Очакваше се дори министърът на промишлеността Ал. Божков да бъде натоварен с най-тежката задача - да оглави преговорите. Очакваше се също заедно с предложенията към народните представители да стане ясно защо именно тези министри си отиват и защо именно останалите - остават. Въпреки това обаче нищо от това не стана ясно, освен демонстрацията на премиера, че е готов за промени и че изпълнява обещанията си в срок. Не се сбъдна и нито едно от предположенията на медиите за предстоящите смени, опревергаха се и кулоарните слухове, които ежедневно променяха участниците в играта, разбъркваха се социологическите прогнози с шушуканията на уж осведомените с премиерския замисъл.

Или с други думи - нищо не се разбра. Премиерът не каза, кой от нарочените 10 са корумпирани и кой от тях си отива заради некадърност. За първи път откак пое управлението на държавата Костов отстъпи от принципите си и остави медиите сами да правят прогнози защо си отива този или онзи.

По тази логика всичко, което предположат социолози, политолози и журналисти може да е вярно. Васил Гоцев си отива заради напредналата си възраст. Ананиев заради това, че не е успял да обясни точно философията на плана за съкращения в армията или пък защото не е успял да се справи със заместниците си. (През последните две години в Министерството на отбраната бяха извършени многократни смени на шефове на отдели и дори зам.-министри, но нито веднъж не станаха ясни точните мотиви за уволненията).

Александър Божков си отива заради прословутите 10% или заради нещо друго. Богомил Бонев заради безкрайните подозрения, че е замесен в цигарени, спиртни или други афери. Че вместо да разсече е дал рамо на престъпността. Вилхелм Краус, който пък доскоро бе сочен като отличник на кабинета, заради подозрения в толериране на близки свои фирми. Валентин Василев заради безбройните оплаквания на чуждестранните инвеститори у нас, че нещо в приватизацията на туристическите обекти не е съвсем наред. Или пък заради увлечението му по стрелбата, заради което преди повече от година бе ослепен един лесничей. Петър Бояджиев заради гафовете със старта на здравната реформа. Марио Тагарински пък най-малко поради 300 причини. И двата закона, с чието авторство белокосият чиновник можеше да се похвали, бяха върнати от президента за доразглеждане. И въпреки това на никой в държавата не му стана докрай ясно защо е нужно да се прави административна реформа и дали тя наистина ще заприлича на това, което с умиление помним от времето преди демократичните промени у нас.

Мотивите за отстраняването на Веселин Методиев пък могат да се колебаят по желание от "турското присъствие" по нашите земи и общата ни история с най-добрия ни съсед на Балканите до тестовете за кандидатстване в езиковите училища, които объркаха дори членовете на Българското педагогическо дружество. За сочената като най-силовата след Богомил Бонев фигура - вицето Бакърджиев могат да се отбележат и трите обвити в мъгла сделки - за газа, за БТК и енергетиката.

И предположенията стигат дотук. Според отлично осведомени от парламентарната група на СДС, след празниците, когато ще бъдат гласувани промените - никой няма да чуе ясно и точно мотивите за смените.

Не е ясно дори дали отстранените от правителството партийни водачи ще бъдат отстранени от длъжностите им в синята централа. Напълно е възможно това да не стане ясно чак до партийната конференция, която се очаква да се проведе през пролетта. Дотогава синьото мнозинство може да е спокойно, защото сред него все пак ще има известни на широката общественост физиономии и няма да е необходимо новите лица в кабинета да атакуват с щурм медийното пространство.

Това, което безспорно става ясно обаче е, че едва ли смените са само заради ЕС. Нито едно от новите лица в кабинета не може да се похвали с такава слава - тъкмо напротив. Ако старата драма на СДС за изчерпването на синята банка кадри е вярна - то това е неоспоримото й доказателство. Освен новият вице - Петър Жотев, никой друг от бъдещите министри не е бил отличен с нещо съществено. Опровергаха се дори очакванията в кабинета да бъдат включени такива ярки фигури от парламентарната група на СДС като Екатерина Михайлова, шефът на Икономическата комисия в НС Никола Николов или парламентарния отговорник по присъединяването Асен Агов.

Всъщност ако тези тримата бяха включени в правителството - синята подкрепа на кабинета в парламента или щеше да отслабне застрашително. Или поне да се стопят най-ярките политици вдясно от центъра.

Освен това смените на "Дондуков" 1 бият косвено и по мнозинството в парламента. Може да се очаква, че след завръщането си на депутатските банки, министрите могат да предизвикат появата на подвижно мнозинство, което всеки един момент е способно да изневери на премиера. И тогава е съвсем естествено Кoмандира да потърси подкрепа за промяната в Конституцията, примерно, сред другите парламентарни групи - тези на Евролевицата и Обединението за национално спасение.

Ако това се случи - то ще доведе и до втора смяна на министри. Наивно би било да се смята, че няколко "чужди" гласа "За" каузата на Костов ще бъдат съвсем безплатни и срещу тях няма да се иска министерски пост.

В този смисъл - обявените днес смени и плановете, които Костов гради за бъдещето изглеждат съвсем мъгляви.

И вече не е съвсем ясно дали става дума за промяна на формулата за еднопартийно управление - в нашия случай коалиционното му проявление, за криза сред управляващия елит - парламентарен или партиен... Или пък за нещо съвсем различно, плодовете от което ще берем най-рано след няколко месеца - след началото на преговорите по присъединяване или в критичната им точка.

И след всичко изброено излиза, че смените не са заради ЕС, най-малко пък заради някаква друга качествена или количествена промяна. А, че както винаги и по стара вече десетгодишна традиция - промените стават заради нещо неизвестно. Или пък заради това, което вече се е превърнало в обществена тайна. И което варира от изчерпването на всякакъв властови ресурс заради безкрайните апетити на правителствените чиновници след 10 ноември да облагодетелстват първо себе си без оглед за останалите. Или заради корупция...

И така днес никакви промени не се случиха, защото уволненията на десетте конкретни отдавна не е новина. Нито пък ще се превръща в новина мотивът на Костов да запази оцелелите в кабинета. Те, с малки изключения, нямат дори висок рейтинг на обществено доверие.

Големият въпрос е не кои са новите "свежи" попълнения, а тези които идват след тях... А също и кога точно...