Пролетен дъжд

П�л �летният дъждпроникна в свежата напъпваща зеленина, обгърна нежно млади филизи и вековни исполини и достигна отърсващата се от дългата зима зажадняла земя. Започваше дългият и сложен  път на водния кръговрат на препускащите дъждовни капки. Те подскачаха, надпреварваха се и бързаха да се съберат във весел ромолящ прохладен ручей, да напоят дъхавите пролетни поляни , да прочистят горския въздух. А когато слънчевите лъчи почнеха да хвърлят своите горещи стрели, те  се завръщаха  в огромните облачни системи. Там, отново и отново, щяха да изминат хиляди километри , докато натежат и полетят, за да облеят и прегърнат природните красоти.

Пролетният дъжд се промъкна през гъстата пелена от изгорели автомобилни газове, дишащи комини и всякакви други човешки аромати. Дълги тъмносиви струи нашариха прозорците на сградите. Потекоха кални вади  по настилките. На чадърите-еднодневки се образуваха малки дупки от киселинните дъждовни капки. Автомобилите препускаха, където успяваха да се освободят от желязната хватка на задръстванията и разхвърляха кални пръски по притичващите пешеходци. И въпреки това хората се радваха на пролетния дъжд, защото той щеше да улови и изчисти вредните газове във въздуха и  да освежи неизмитите тротоари и пътища. По-късно тези оцветени дъждовни струйки щяха да „обогатят”  градини  и паркове, вкарвайки  надълбоко  „следите” от човешката дейност. Градският воден кръговрат, отново  и отново, повтаряше  своята цикличност. Хората щяха да оцветяват въздуха  с антропогенни емисии. Пролетният дъжд щеше да се промъква в натежалата атмосфера – да я поотърсва, поизмива, същевременно внасяйки всички тези замърсители в почвата, растенията, повърхностните  и подземни води. А оттам  – антропогенните  токсини щяха да  бъдат уловени от „щастливи”-те  животини и забързани човеци.

Водата - във всичките й измерения и състояния, съпътства хилядолетия Човечеството и е една от причините за неговата поява. Така сме свикнали с нея  като незаменима жизнена потребност,че се замисляме върху произхода й само,когато я няма или е с влошено качество.Водата е навсякъде около нас  и вътре в нас,живот без нея е неосъществим За да я запазим чиста, за да я съхраним и за бъднините, трябва много отговорно и задължаващо да възпитаваме в екологичен аспект нашите деца. Отговорността  е не само лична или семейна,тя е обществена. Зряло е обществото, ако  има не само на хартия екологична норма или възбрана.Само с  мисъл за бъдещето и  с далновидност  в проектите и  антропогенните  дейности може да се възползваме  от самоочистващите  възможности на дъждовните капки. Да се наслаждаваме на прекрасните водни чудеса като водопади, реки и езера, минерални извори, черноморско крайбрежие  и да ги  предаваме на поколенията без да потопяваме в тях негативите на нашата цивилизация. Отговорността е на всички! За да бъдат  дъждовните  капки  отново и навсякъде чисти,прозрачни и свежи. Децата и внуците ни да рисуват синьо небе и да се радват на грейналата  дъга отразени  слънчеви лъчи в дъждовните капки. И тези капки да изминават своя дълъг  и неизменен  път – от надвиснали облаци до бистри реки,езера и усмихнати селища.