В се повече британски семейства се обявяват срещу практиката да се осиновяват деца против волята на родителите им.
През 2000 г. правителството реши да насърчи осиновяването на много малки деца в случаите на малтретиране или небрежност от страна на родителите им, за да се намали броят на деца преминаващи от едно приемно семейство в друго.
Противниците на тази практика говорят за "насилствено осиновяване"
Либералдемократът Джон Хенинг, депутат от Бирмингам, се бори от години срещу директивата от 2000 г., защото смята, че от общо 3500 принудителни осиновявания в Англия и Уелс 1/3 са неоснователни.
Той цитира случай на жена, чието дете е било отнето, само защото тя излъгала за самоличността на бащата.
Истинският проблем според депутата е, че местните власти искат да изпълнят на всяка цена поставените от правителството цели и да се възползват от предвидените финансови поощрения.
Затова и върху социалните служби се оказва натиск да препоръчват осиновяване.
Разбира се, местните власти и социалните служби категорични отричат тези обвинения и твърдят, че действат единствено за доброто на децата, които са потенциални жертви на насилие и небрежност.
Ан Агупта е социален асистент и преподавател във Великобритания, където съществува дълга традиция в осиновяването.
Ан разказва, че наскоро е имало кампания в полза на осиновяването. Според нея в страната винаги се е предпочитало осиновяването, като начин за постоянни грижи към децата, които не могат да се завърнат в собствените семейства.
Приоритет е
да се предпазват децата от родители, които могат да им навредят
Според много социални служители принудителното осиновяване действително е крайна и необратима мярка и усилията трябва да се насочат към превенцията и помощта, която може да се оказва на затруднените семейства.
В Чехия също има много деца, жертва на насилие, които са поставени в много тежко положение, тъй като няколко хиляди от тях са затворени в центрове заедно с малолетни престъпници.
Тези центрове са наследени от времето на комунизма
и са известни с абревиатурата ДВУ. След серия от злоупотреби и трагични случаи, извадени на бял свят стана ясно каква е съдбата на тези деца, настанени в ДВУ, за да бъдат превъзпитани и защитени.
Разкрити бяха много случаи на злоупотреби, корумпирани служители, малтретиране на децата...
Чешката общественост узна за липсата на каквато и да образователна програма, което прави така, че мнозинството от тези младежи се оказват на улицата с единствената способност да търпят или да причиняват насилие.
Новата политика на чешките власти е да насърчават изпращането на младежи, които не са в безнадеждно положение, в приемни семейства, а не в ДВУ.
За съжаление обаче желаещите да приемат децата с лоша репутация не са никак много.
Наскоро имиджът на България пострада заради фактите, които показа филм на Би Би Си за децата, лишени от родителски грижи, в дома в Могилино.
Филмът е доказателство, че
престоят в домовете, забавя развитието на децата
В домовете у нас постъпват деца от 2,5 до 18 годишна възраст. Малък процент са децата сираци, настанени в домовете, сочи статистиката.
Половината от тях са българчета, противно на общото мнение, че в домовете попадат предимно ромски деца. 50% от постъпилите в социалните институции са изпратени там директно от родилния дом.
Другите са деца на родители, чиито права са отнети, деца на социално слаби, деца, изоставени от родителите си или с психични заболявания. Много деца чакат своите осиновители, много хора искат да осиновят дете, но процедурата у нас е "ходене по мъките".
А програмата за приемни семейства трудно си пробива път в България
Данните сочат още, че тези деца са обречени да са ниско образовани, тъй като повечето учат в помощни училища и в интернати.
Половината от домовете за деца се намират в села и в малки градове и това затруднява социалната адаптация на децата, значително усложнява достъпа на дарители и проверяващи органи.
Сградите на част от домовете са строени в периода между 1950 и 1970 година и не са в добро състояние.
Политиката спрямо тези деца изисква да се търсят приемни семейства, връзка с роднини на децата, осиновители.
Детската психоложка Калина Лазарова обяснява, че след тримесечна възраст децата изграждат
емоционална връзка основно с този възрастен, който се грижи за тях
Затова в лицето на човека, който полага грижи за тях те припознават родителя. За разлика от децата, които растат в семейство и се чувстват единствени, децата, отглеждани в дом са едни от многото.
Не може да не забележите, че тези деца имат стереотипни движения - поклащат се, смучат пръст, някои имат неадекватни реакции.
Когато чужд човек влезе в дома, някои от децата се вкопчват в него, други изпитват ужас. По тази причина в много други страни се прави така, че децата да не престояват дълго в институционална среда.
Търсят и се намират подходящи осиновители.
От началото на тази година има нова професионална приемна грижа. С
професионално приемно семейство, което сключва договор с
дирекцията по социално наставяне, се цели да бъде изведено детето от институцията.
Това е широко разпространена социална услуга в много страни с цел да бъдат защитени децата в риск. Приемното семейство няма родителски права над детето.
