К онституционната комисия на турския парламент одобри днес поправка, която позволява президентът да бъде избиран от народа, вместо от парламента, съобщи Анадолската агенция.
Конституционната поправка, подкрепена от управляващата Партия на справедливостта и развитието и от Отечествената партия, предвижда президентът да бъде избиран от народа за срок от пет години с възможност за максимум два мандата.
Конституционната поправка може да бъде одобрена от парламента в следващите дни и този ход може драматично да промени турската политика.
В същото време двете най-големи десни консервативни партии в Турция - Партията на верния път и Отечествената партия, се обединиха днес.
Отечествена партия и Партията на верния път, които имат общо 24 места в 550-членния парламент на Турция, обявиха обединението си на съвместна пресконференция.
Името на новата партия ще бъде Демократическа партия. Председател на партията ще бъде председателят на Партията на верния път Мехмет Агар.
Десетки хиляди души се събраха днес в град Маниса и в други градове
на митинги в подкрепа на основните принципи на турската република, заложени от нейния основател Мустафа Кемал Ататюрк, съобщиха световните агенции и турските медии.
Това е трета поредна демонстрация в подкрепа на светската държава след митингите на 14 април в Анкара и на 29 април в Истанбул, които събраха над 1 милион души.
Демонстрантите призовават външния министър Абдуллах Гюл, който е единствен кандидат в изборите, издигнат от управляващата проислямистка Партия на справедливостта и развитието, да оттегли кандидатурата си, за да може Турция да остане светска страна.
Днес стана известно, че преброяването на населението на Турция няма да бъде приключено до предсрочните парламентарни избори на 22 юли, поради което ще бъдат използвани данните от 2000 г.
Председателят на турския статистически институт Йомер Демир посочи, че
преброяването на населението досега е приключило в 67 окръга, където са били регистрирани 59 милиона души. В Турция има 81 окръга, населението на страната по последни данни е 70 414 000 души.
Светският принцип е в устата на всички, присъства във всички декларации: светският принцип е залогът в политическата криза в Турция.
Редица анализатори, цитирани от АФП, обаче имат съвсем друг прочит на ситуацията.
Те отхвърлят идеята за сблъсък на два лагера, определени единия като светски, а другия като религиозен. Религията е само претекст, инструмент за политическо съперничество между правителството и една част от опозицията.
Става дума за изборни залози, по-скоро институционални отколкото истински обществени залози за мястото на исляма, е становището на анализатора от Френския институт за анадолски проучвания в Истанбул Александър Тумаркин.
Никой не си задава въпроса дали обществото се ислямизира или не. Проблемът е в контрола на определени институции. Дискутира се съотношението на политическите сили, добавя той.
Кризата избухна след отказа на армията, изразен ясно в комюнике, да признае възможността член на правителството, съставено от партия с ислямистки корени, да стане президент на републиката.
Четири дни по-късно Конституционният съд, позовавайки се на въпрос за кворума, анулира гласуването в парламента, при което външният министър Абдулах Гюл не успя за малко да събере необходимите две трети от гласовете.
Това фактически е политическа борба, борба за подялба на икономическата власт. Страната, която се усеща като жертва, е онази, която смята, че притежава градовете, дори страната, която вижда в другия лагер кариеристи и която е на път да бъде изхвърлена от запазения си периметър.
Такъв пък е анализът на Исмет Беркан, главен редактор на всекидневника "Радикал", позиция, която се споделя и от други турски журналисти.
Демонстрантите, излезли на улиците, за да защищават светския принцип, не принадлежат към същата социална среда като онези, които си мълчат и чакат изборите, за да вземат реванш - народните слоеве, средната класа, провинцията, хората, които не принадлежат към държавния сектор, по-консервативните среди, изброява Александър Тумаркин.
Страхът на армията и на кемалистките елити е не толкова от ислямизация на обществото, а от поемането на контрола на лостовете на държавата и властта от правителството: министерства, правосъдна система, бюрократичен апарат.
Впрочем, същата тази армия, която днес се представя за защитник на светския принцип, не се поколеба през 80-те години и след това да свали трето правителство, размахвайки Корана, и да строи джамии.
Една от редките анкети, направена през ноември от Фондацията за турски социални и икономически проучвания по въпроса за ислямската забрадка, показа, че процентът на нейните привърженици намалява - от 15,7% през 1999 г. на 11,4%.
Турция бе пощадена с изключение на кървавите атентати в Истанбул през 2003 г., от проявите на радикалния фундаментализъм. В страната, чиито жители в мнозинството си са сунити, има много братства и клон, изхождащ от шиизма ? на алеутите - които принадлежат към ислям, решително обърнат към модерното общество.
