Не по-рано от 15 дни след кончината на Светия отец трябва да се определи и неговият приемник, чийто избор по каноните на Римокатолическата църква се прави от събрание на кардиналите, наречено Конклав.
С назначаването на 28 септември 2003 г. на 31 нови кардинали сега Светата кардиналска колегия наброява 195 души, от които 119 са под 80-годишна възраст, информира Actualno.com.
От тях 58 са европейци, 14 - северноамериканци, 22 - латиноамериканци, 12 - африканци, 11 - азиатци, и двама са от Австралия и Океания.
Процедурата датира от 1241 г., когато след смъртта на папа Григорий Девети кардиналите дълго не могли да вземат решение кой да е следващият глава на римокатолическата църква.
Тогава сенаторът на Рим Матео Орсини заповядва да бъдат затворени в двореца Септима Севера и да не излизат оттам, докато не изберат нов папа.
С известни промени правилата, изработени тогава, важат и днес.
Колегията на кардиналите се назначава от папата и няма точно определен брой. Решение за избора на нов Свети отец взимат кардиналите, които не се навършили 80 години.
Членовете на Конклава заседават в Сикстинската капела и не я напускат, докато не приключи изборът.
Гласуването продължава, докато един от кандидатите набере 2/3 плюс един от гласовете. След всяко гласуване бюлетините се изгарят, а наблюдателите отвън чакат да се появи пушек от комина на капелата.
Ако димът е черен, изборът продължава; белият означава, че е избран нов папа, след което упълномощен кардинал обявява "Habemus Papam" и новоизбраният глава на Римокатолическата църква се появява да приветства вярващите, допълва Actualno.com.
Следва церемонията на интронизацията: върху главата на папата се поставя тиарата - тържествената папска корона на три етажа, символ на папската власт на континентите Европа, Азия и Африка.
После Светият отец бива отнасян на специален трон (лектика) до параклиса, където отслужва първата литургия. Единствен в папската история, който се е отказал от този тържествен ритуал, е Йоан Павел Втори.
Главата на Римокатолическата църква се избира пожизнено, но възможност за оттегляне е предвидена в Кодекса на каноническото право. Там се казва:
"Ако Римският първосвещеник се откаже от поста си, оставката му, за да бъде законна, трябва да е израз на свободна воля и да е в писмена форма, без да е необходимо да бъде приета от някого."
Самият Йоан-Павел Втори в апостолическото послание от 1996 г. "Към Божието паство по света" заявява:
"Постановявам, че разпоредбите, отнасящи се до всичко онова, което предхожда избора на Римския първосвещеник и е свързано със самата процедура по избирането му, трябва да се спазва изцяло, дори и когато освобождаването на апостолическия престол е станало вследствие на отказ от страна на Светия отец...".
Изборът на един "неочакван папа"
В Сикстинската капела през октомври 1978 г. 111 кардинали от 50 държави се опитват да изберат папа измежду италианските претенденти - монсеньор Сири и монсеньор Бенели. Става ясно, че е невъзможно нито единият, нито другият кандидат да съберат достатъчно гласове; ето защо конклавът трябва да се ориентира към компромисен папа, пише в началото на книгата си "Следата: Йоан-Павел II, Агджа, Антонов" френският адвокат Кристиан Рулет.
Кардиналите знаят, че могъщите американски и немски църкви са предложили кандидатурата на кардинал Кьониг, архиепископ на Виена, който има всички шансове да спечели.
Неочаквано кардинал Кьониг отклонява предложението, тъй като се чувствал прекалено възрастен, и посочва младия си полски колега кардинал Карол Войтила, архиепископ на Краков, разказва Рулет.
За него Карол Войтила е "един неочакван папа" и обяснява защо: това е "първият славянин, избран за глава на католическата църква. Той е поляк до дъното на душата си. Тогава е 58-годишен...".
