П онеделник сутрин e. Пиете кафе, закусвате, обличате се и вече сте готови за предизвикателствата на работната седмица. Скачате в колата си, пускате mp3 плеъра.
Няколко минути по-късно сте в сърцето на сутрешното задръстване. Инстинктивно бъркате в джоба си, но... мобилния ви телефон го няма!
Студена пот избива по челото ви, ръцете започват да треперят. Денят минава като на лента пред очите ви. Виждате пропуснати срещи, загубени пари, провалени сделки, разсърдени половинки.
Опитвате се да направите обратен завой, но колоната от коли не помръдва. Закъснявате за работа. Ще трябва да преживеете този ден без своя верен безжичен помощник. Какъв кошмар...
Mobile Life 2007
Според проучване по британския проект "Мобилен живот" от месец юни тази година 76% от хората са дълбоко убедени, че днес мобилният телефон е абсолютно задължително средство за социализация, 85% смятат, че притежанието на мобилен телефон е жизненоважно и от значение за стандарта им на живот, а повечето младежи на възраст от 16 до 24 години са по-склонни да обърнат гръб на алкохола, цигарите, шоколада и дори на... секса в името на техните безжични играчки.
Трийсет и три годишният Кристофър Робъртс от Кардиф, участник в проучването, например споделя: "Обикновено използвам калкулатора, вграден в мобилния телефон. Без него прекарвам около 20 минути в търсене на заместител на работното ми място." Това според него е чиста загуба на време и е наистина отегчително преживяване.
Мой е, не го давам
Пристрастеността към различни видове технологични устройства става обект на задълбочени изследвания през последните няколко години.
Засега по темата почти е постигнато единодушие - човек се привързва към своите любими електронни джаджи. Има обаче разлика между това да си зависим по начина, по който алкохолиците и наркоманите се отнасят към чашката и дрогата, и да си привързан към полезна и необходима вещ.
"Тук нищо не предполага, че става въпрос за комплексно физиологическо заболяване, и не е нужно да лепваме думата присрастяване към него", казва д-р Стюарт Гитлоу от American Society of Addiction Medicine, пред cnn.com.
Някои учени в САЩ упорито се опитват да причислят пристрастяването към компютърните игри, интернет и мобилните телефони към списъка с психичните заболявания.
Подобно категоризиране е обект на разгорещен дебат, подтикнат от доклад, подготвен за годишната среща на Американската медицинска асоциация, проведена в Чикаго през миналия месец. На базата на проучването съветът на асоциацията поиска прекомерното игране на компютър да бъде добавено в широко разпространено ръководство за душевни болести, публикувано от Американската психиатрична организация.
В лагера на защитниците на теорията, че конкретно компютърните и видеоигрите не бива да се причисляват към менталните проблеми, се прокарва особено силен аргумент - липсват достатъчно конкретни изследвания, доказващи това твърдение, пише cnn.com.
Ситуацията е идентична и що се отнася до пристрастяването към телевизията, интернет, мобилните телефони и използването на микровълнови печки.
В по-голямата си част проведените изследвания показват, че едва 10% от потребителите на компютърни игри демонстрират обезпокоителни признаци и всички те и преди това са имали различни психически проблеми, пише още изданието.
Този резултат може да се приеме като валиден и за останалите технологии и услуги, възприемани амбивалентно - едновременно като полезни, но и пристрастяващи, понякога дори вредни - използване на интернет, мобилните телефони и т.н.
Извън сферата на абстрактните изследвания и спорове на академично ниво съществуват проучвания, които илюстрират зависимостта на хората от техните любими технологични играчки.
"Трудно е за вярване, но проучване, проведено от Carphone Warehouse и London School of Economics Political Science (lse.ac.uk), показва, че един човек на всеки трима на възраст между 16 и 24 години не би разменил своя мобилен телефон дори срещу един милион паунда", съобщава cnet.co.uk.
Данните са от проект, изследващ потреблението на мобилни телефони, наречен "Мобилен живот" (mobilelife2007.co.uk). Той стартира през миналата година и се провежда на територията на Великобритания сред 16 500 души на възраст между 16 и 64 години, допълва онлайн изданието.
От една страна, е доста странно, че има хора, които биха пренебрегнали току-така толкова значима сума пари. От друга обаче фактът, че такива наистина съществуват (и всъщност не са малко), е показателен за едно от най-емблематичните явления на нашето време - нарастващото обвързване на технологиите и възможността за водене на нормален живот.
В официалния сайт на London School of Economics and Political Science д-р Карстен Соренсен от Департамента по информационни системи, работещ по проекта "Мобилен живот", дава още числа в подкрепа на тази тенденция:
"46.5% от хората, които работят, използват своите мобилни телефони в някаква степен, а други 14% смятат, че е трудно или дори невъзможно да вършат своята работа без тях (мобилните телефони)."
На този етап няма строго научни доказателства за пристрастяването към технологиите. Съществуват обаче емпиричните резултати от гореописаните допитвания и те са достатъчно красноречиви.
Границата, която разделя необходимостта от пристрастеността, е много тънка. Всеки сам може да прецени дали я е прекрачил. Ако си мислите, че все още не сте го направили - хвърлете си мобилния телефон в тоалетната, скочете няколко пъти върху своя лаптоп, изключете интернета и помислете дали животът ви ще може да продължи по същия начин, както досега...
