Д окато пътуват към следващата среща на върха на ООН по въпросите за прехраната, делегатите могат да вземат урок по експлоатация на земните площи в света само като хвърлят поглед през люка на самолета.
Други могат да вземат същия урок, като използват Google Earth. Нагласете фокуса на 10 700 м, задействайте картината, така че да се движи с няколкостотин км/ч. и прекарайте няколко часа пред монитора, прекосявайки континентите.
Първо ще се изненадате колко много време минава, преди да видите град или каквото и да е селище, а още по-изненадващо е, че няма и помен от обработваема земя на стотици километри земни площи.
Повишаващите се цени на храните през последната година и придружаващите ги бунтове в някои страни извикаха призрака на Томас Малтус - свещеникът икономист от 19 век, който препоръчва да има контрол върху раждаемостта, за да се предотврати неизбежен световен недостиг на храна.
"Петролният бум" е нищо, твърдят защитници на околната среда, в сравнение с приближаващия се "хранителен бум" - момента, в който световното хранително производство достигне своя връх, след който човечеството ще изпадне в продължителна, бавна, агонизираща гладна смърт.
Според тази теория Земята вече "напряга всички мускули", за да ни изхрани, но дори и това ниво на хранително производство не може да бъде запазено, защото почвата губи качествата си от преексплоатация, а планетата се затопля и превръща огромни площи плодородна земя в пустиня.
Тази теория не издържа на по-щателен преглед
Да видим каква е статистиката: цялата обработваема площ на Земята през 2006 г. е била 1,402 млрд. хектара или 14 млн. кв.км, според Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО). С други думи цялата зърнена и зеленчукова продукция в света е дошла от площ приблизително с размера на САЩ и половин Канада.
Други 34 млн. кв.км - приблизително колкото останалата част на Северна Америка, Южна Америка и 2/3 от Австралия, е използвана за пасбища, като повечето от тях са широка, некултивирана тревиста площ.
Останалата част от света - колкото цяла Европа, Азия, Африка, Индонезия и 1/3 от Австралия, не е използвана за производство на храни по никакъв начин.
Част от тази земя, разбира се, са пустини, планини и тропически гори, които или въобще не могат да бъдат използвани за земеделие, или изискват напояване, разработване и прочистване.
Голяма част обаче може съвсем лесно да се превърне в селскостопанска земя, но досега това не е било нужно. Да вземем Русия, която освен северната си периферия, т.нар. тундра, се простира в умерения пояс. Само 7% от Русия е обработваеми площи, а 5% - пасбища.
Освен това размерът на селскостопанските земи в Русия намалява - 23 млн. хектара обработваема площ, колкото цяла Великобритания, е запусната след падането на комунизма.
За Русия важи тезата, че причината за повишаването на цените на храните е намаляването на световната селскостопанска земя през последното десетилетие и половина.
В световен план по-малко храни се произвеждат на по-малки площи, отколкото в началото на 90-те години. Да вземем като пример САЩ. Според ФАО те са имали продукция от 1210 кг зърнени култури на човек от населението на година за периода 1990-1992 г. и 1104 кг за периода 2001-2003 г.
Или Канада, някогашната световна "житница", където зърнената продукция спада от 1905 кг на човек годишно за 1990-92 г. на 1384 кг за 2001-2003 г.
Причината за спада в зърнената продукция през последните 15 години не е израждане на почвата или климатични промени. Реколтата не се увеличава толкова бързо, както през 60-те години, но все пак се е повишила с 1-2% на година през последните 15 години.
Спадът в продукцията е по-скоро пряк отговор на свръхпродукцията
Помните ли зърнената свръхпродукция през 80-те години? Тя доведе до спад на цените, което на свой ред убеди зърнопроизводителите да ограничат добива. Сега, когато цените отново се повишават, се случва обратното: ФАО изчислява, че тазгодишната пшенична реколта ще се повиши с 13% в резултат на допълнителни насаждения и така оказва натиск за снижаване на цените следващата година.
Това, разбира се, идва твърде късно, за да спре бунтовете и глада сред най-бедните хора в света. Но обратно на марксистката теория, тазгодишният скок на цените на храните не се дължи на пазара.
Основната причина цената на ориза да скочи със 141% на международните пазари от януари до сега е опитът на страните производителки на ориз да контролират инфлацията в собствените си икономики, като забраняват или ограничават износа.
Не е изненада, че вносителите на ориз пострадаха от острия недостиг на ориз на международните пазари. Освен това ограниченията влошават ситуацията, тъй като не позволяват на производителите да увеличат продукцията, защото в противен случай те не биха могли да се възползват от високите износни цени.
Малко късно, но ЕС спря временно резервната си схема миналия септември. Това означава, че европейските фермери няма да бъдат принудени да оставят 10% от земите си на угар.
Въпреки това квотите и субсидиите смущават пазара. Според базирания във Вашингтон мозъчен тръст Международен изследователски институт за хранителна политика 30 на сто от инфлацията на храните се дължи на субсидиите за биогорива, заради които се използват обработваеми земи: 80 млн. хектара от обработваемите площи по света се използват за тези насаждения.
Правителствата може да инвестират в превръщане на междинните продукти от селскостопанската реколта, като слама и плява, в биомаси, но да плащат на фермерите да преминават от производство на храни към продукция за биогорива е изключително безотговорна политика в момент, когато цените на храните се повишават.
Субсидиите за биогорива станаха поредния елемент от смесицата от квоти, субсидии и средства за ценови контрол, които затрудняват селскостопанските пазари от десетилетия и доведоха до излишъци, а сега и недостиг.
Най-лошото нещо, което може да се случи сега, е светът да спре световната търговия с храни в името на защитаване на сигурността на храните. Обществата, зависими от местно хранително производство, са тези, които са само на крачка разстояние от глада.
Световните пазари, ако само им бъде позволено да действат ефективно, ще гарантират, че огромният допълнителен капацитет на света за хранително производство може да бъде реализиран.
