След отделянето на Словения на 25 юни 1991-ва политикът с труднопроизносима фамилия продължава да играе активна роля в словенската политика, и съвсем закономерно става вторият министър-председател на страната (от 1992 до 2002).
През 2003-та е избран за президент (UP-rs.si), като настоящият му мандат продължава до 2008-а.
Освен че е азбучен пример за модерен европейски политик в собствената си страна, Дрновшек е особено активен и в редица международни инициативи. Сред най-важните от тях е прекратяването на геноцида в суданската провинция Дарфур, взел близо 100 000 жертви.
Приятен и изключително ерудиран събеседник, Янес Дрновшек е и заклет вегетарианец, успя да се пребори с рака, има две деца, а в момента живее сам с кучето си Броди. Останалото можеш да научиш от фундаменталното интервю, което президентът даде за словенския "Плейбой".
1. Г-н Дрновшек, във вашата автобиография "Моята истина" има много интересни факти, но един от най-любопитните за нас беше, че като президент на Югославия сте отказал да се срещнете с Николае Чаушеску. Подобна проява на лично отношение не е ли вредна за кариерата на един политик?
- Чаушеску беше човек, когото е много трудно да харесаш, но по-важното,в конкретния случай, беше, че нямаше абсолютно никаква причина да се срещаме - извън дежурното "засвидетелстване на приятелски отношения" между нашите две държави.
Предпочитам да отида в Судан, където умират милиони хора и да се срещна с президента Омар Хасан ел-Башир, вместо да се прегръщам с един румънски диктатор.
2. Много словенци смятат, че хвърляте доста усилия за решаване на кризата в Дарфур, вместо да се концентрирате върху вътрешните проблеми на Словения, които са не по-малко сериозни...
- Мисля, че няма нормално човешко същество, което да не е потресено от геноцида в Судан и да не иска тази лудост да спре. Трудно ми е да повярвам, че има хора, които смятат, че този проблем не ни засяга, само защото Словения се намира толкова далеч от Африка.
А и тази моя ангажираност съвсем не означава, че отделям по-малко време на проблемите в собствената си страна.
3. Нека се върнем пак към дикаторите. Каква беше първата мисъл, която мина през главата ви, когато чухте за смъртта на Милошевич? В едно интервю го нарекохте ваш опонент, но не и враг...
- Аз нямам врагове, и то не само в политиката. Не мисля, че омразата и негативните чувства могат да помогнат за разрешаването на който и да е проблем.
Когато Милошевич почина, ми беше най-интересно доколко идеите му ще продължават да оказват влияние на сръбската външна политика.
4. Един известен словенски журналист написа, че създавате впечатление, че Словения е твърде малка страна за разгръщане на амбициите ви...
- (Смее се). Какво да кажа, освен, че обичам Словения и се чувствам добре тук? Ако китайският президент ми предложи да се сменим и да управлявам страната с най-голямото население на света, бих му отказал.
Не съм сигурен, че бих се сменил дори с Джордж Буш. Въпреки че определено бих действал различно от него в областта на външната политика.
Ако Америка реши да използва средствата, които изразходва за войната в Ирак, за борба с бедността в страните от Третия свят, светът ще бъде по-добро място и на тероризма ще бъде нанесен наистина силен удар.
5. Казахте, че създаденото от вас Движение за справедливост и развитие няма амбиция да се превърне в политическа партия и да участва на местните избори тази есен. Защо?
- Решихме да не издигаме собствени кандидати и вместо това да следим активно кои са тези, които имат визията и способностите да направят нещо полезно и да им дадем необходимата подкрепа.
Една от основните цели на Движението за справедливост и развитие, както и на моята мисия в Дарфур, е хората да разберат, че никой човек не е остров и всички трябва да бъдем активни, съпричастни и информирани за да живеем добре заедно.
6. Щяхте ли да създадете тази организация, ако не се бяхте разболял сериозно?
- Как очаквате да отговоря на този въпрос? (С усмивка).
7. Бяхте казал някъде, че болестта може да бъде и благословия. Предполагам, че сте имали себе си предвид...
- Да, разбира се. В такава трудна ситуация човек неминуемо прави равносметка на живота си и евентуално преосмисля приоритетите си.
Зад това да се разболея вероятно има много обективни предпоставки. Ако си министър-председател в продължение на 10 години, стресът и напрежението са постоянни и очевидно вредата, която нанасят, не може да бъде туширана от джогинга и относително аскетичния начин на живот, който винаги съм водил.
Когато преживееш нещо подобно, си задаваш въпроса дали не можеш да вършиш същата работа, но да си изградиш защитен механизъм, така че проблемите и негативните емоции да не съсипват здравето ти.
9. Словенските лекари бяха много зле настроени към решението Ви да се откажете от услугите на традиционната медицина...
- (С усмивка) По-точно, от техните услуги...
10. ... Защото това би могло да накара много хора със сериозни заболявания да последват примера ви.
- Всеки път когато ми задават този въпрос, казвам, че всеки случай е уникален и човек трябва да слуша и да развива собствената си интуиция, която му подсказва, кое е добро и кое не за него.
11. На уебсайта на вашето Движение за справедливост и развитие (Gibanje.org) няколко пъти споменавате Бог; същевременно известният философ Славой Жижек скоро каза в една своя статия за "Ню Йорк таймс", че християнската традиция няма място в конституцията на Обединена Европа, защото така или иначе най-позитивното учение, което Европа може да предложи на света, е атеизмът. Вашият коментар?
- Не съм чел тази статия на Жижек, но съм съгласен с първото му твърдение - няма никаква причина християнството да бъде споменато в европейската конституция, защото то не е обединяващото звено за държавите от съюза.
Що се отнася до атеизма обаче, не ми е докрай ясно защо толкова много хора го възприемат като добродетел. Когато говоря за Бог нямам предвид католическия бог, а просто един универсален разум, който е в основата на всички религии.
Всички религии проповядват уважение към живота и човешките същества и това че някой може да ги използва като прикритие, за да върши нехуманни неща не означава, че религията е нещо лошо сама по себе си. Един атеист също може да върши зло без прикритието на дадена религиозна система.
12. Ако не се бяхте захванали с политиката, в кое друго поприще бихте се реализирал успешно?
- Не знам. (С усмивка ).
13. Мислите ли че изборът на професия зависи от това доколко амбициозен е конкретния човек?
- Не съм убеден, че амбициозността е нещо, с което човек трябва да се гордее. В моята книга написах, че съм влязъл в политиката случайно, след което тя не ме пусна да изляза.
Не знам дали това да си публична личност, от която зависят много неща, е нещо безусловно хубаво. Според мен човек може да бъде много по-балансиран и по-добър, ако е анонимен.
А да се съхраниш като добро и балансирано човешко същество, което е в мир със себе си, когато работиш в сферата на политиката е още по-трудно. Ако си много успешен като политик, това може да означава, че егото ти няма спирачки и най-вероятно вече се вземаш много насериозно.
14. Това спокойно може да са думи на един будист...
- Вие го казвате (Усмихва се пак).
15. Каква според вас е причината за собствената ви амбициозност. Може би сте я наследил от вашите родители?
- Не бих казал, че съм чак толкова амбициозен...
16. Но вие сте президентът на Словения!
- Надявам се да съм се отървал от всичките си екстремни амбиции, ако някога въобще съм имал такива. Чудел съм се дали да не се откажа от участие в избори, след което да убедя сам себе си, че такъв ход би бил безотговорен и че човек винаги трябва да довършва започнатото.
17. Напуснахте Любляна, за да живеете в провинцията. Омръзна ли ви животът в големият град?
- Честно казано, да. Просто в един момент реших, че искам да съм по-близо до природата.
Мисля, че не само отговорната работа, но и т.нар. "градски начин на живот" с неизбежно съпътстващия го стрес също е допринесъл по някакъв начин за болестта ми.
А и много по-лесно да живееш здравословно, ако си на такова тихо място като Заплана, където е домът ми сега.
18. Доколкото ми е известно, живеете сам в къщата, без охрана?
- Да, сам с моето куче Броди. Но не мога да ви издам всички подробности, защото може някой терорист да прелиства списанието в момента (Смее се).
19. Много хора възприемат това да бъдеш президент, като едва ли не почетна длъжност и смятат, че от президента не се очаква да решава някакви наистина тежки проблеми...
- Мога да говоря само за себе си, но откакто съм президент, не съм по-малко зает от преди, дори напротив.
20. Мислите ли вече за евентуален втори мандат?
- Не. До следващите президентски избори има повече от година. Както гласи една поговорка - ще поживеем, ще видим.
