П о-слабо в самия Китай и повече около него нараства политическото напрежение в навечерието на откриването на Летните Олимпийски игри.
В Тайланд, откъдето замина за Пекин, американският президент Джордж Буш, държа голяма реч, в която заяви, че е оптимист за бъдещето на Китай.
Буш припомни, че САЩ и Китай имат сложни отношения. Той отбеляза, че мирното и успешно бъдеще на азиатския регион изисква активното участие както на Китай, така и на САЩ.
Президентът подчерта общите икономически интереси, които САЩ и Китай имат, и припомни, че новата китайска покупателна способност е добра за всички, защото предоставя огромен пазар за износ за целия свят. Буш допълни, че именно затова САЩ са подкрепили членството на Китай в Световната търговска организация - за да гарантират, че Китай се присъединява към правилата на световната икономическа система.
Президентът припомни и сътрудничеството с Китай в политическата сфера, главно в шестранните преговори по севернокорейската ядрена програма.
Буш отбеляза, че винаги е говорил честно, открито и с постоянство с китайските лидери за дълбоките опасения на САЩ относно спазването на
правата на човека и религиозните свободи в Китай.
Той припомни, че се е срещал няколко пъти с китайски дисиденти и религиозни лидери.
"САЩ вярват, че китайският народ заслужава фундаментална свобода, която е естествено право на всички човешки същества. Така че Америка е категорично против Китай да арестува политически дисиденти, защитници на правата на човека и религиозни активисти", каза Буш.
Той допълни, че когато САЩ говорят за свобода на печата, за право на хората да се събират на едно място и да изказват свободно мнението си или за спазването на трудовото право, това е не, за да "настройват враждебно китайските лидери", а е защото са убедени, че "единственият начин за Китай да развие пълния си потенциал, е като предостави на своя народ повече свобода".
Буш припомни накрая, че Китай сам ще реши какво ще бъде неговото бъдеще.
Джордж Буш пристигна днес в Пекин, за да присъства на утрешното откриване на Олимпийските игри.
Президентът ще прекара четири дни в китайската столици, като за събота е насрочена негова среща с президента Ху Цзинтао. В програмата му са включени посещения на спортни състезания, участие в богослужение в протестантска църква и произнасяне на реч за свободата на религиите. Джордж Буш ще открие новата сграда на американското посолство в Пекин.
Отговорът на Пекин беше остър.
"Никой да не се бърка в нашите вътрешни работи, така отвърна на речта говорителят на китайското външно министерство Цин Ган. Той изтъкна, че Китай и САЩ имат различни възгледи за човешките права и религията. Пекин се противопоставя категорично на всякакви думи или действия, използващи тези въпроси за намеса във вътрешните работи на други държави.
Изявлението е публикувано в уебсайта на китайското външно министерство.
присъства на тържественото откриване на олимпиадата.
В същото време четиримата активисти, които разпънаха вчера близо до олимпийския стадион в Пекин транспарант в подкрепа на независимостта на Тибет, бяха изгонени днес от Китай. Това съобщи тяхната организация "Студенти за свободен Тибет".
Очаква се двамата британски и двама американски активисти да се завърнат до няколко часа съответно в Лондон и Сан Франциско. Четиримата бяха задържани, след като се качиха снощи на висок прожектор за осветяване на олимпийския стадион "Птиче гнездо".
Франс прес определя действията им като
първата зрелищна акция в подкрепа на Тибет
преди началото на Олимпийските игри.
Френският президент Никола Саркози днес е предал на китайските власти от името на ЕС списък с индивидуални случаи на затворници и правозащитници, съобщи френското външно министерство.
Говорителят на министерството Ромен Надал припомни, че при посещението си в Европейския парламент в Страсбург на 10 юли Саркози се е ангажирал пред евродепутата и зам.-председател на групата на Зелените Даниел Кон-Бендит да повдигне пред китайските власти случаите, които му бъдат представени.
"Освен индивидуалните случаи в списъка на ЕС в рамките на редовния му диалог с Китай по човешките права, връченият на китайските власти списък включва всички случаи, които Даниел Кон-Бендит и различни правозащитни организации желаеха да бъдат споменати", добави говорителят.
Никола Саркози ще направи кратко посещение в Пекин, за да присъства на церемонията по откриване на Олимпийските игри.
Американската организация ИнтелСентър, която наблюдава екстремистки интернет сайтове, съобщи, че
китайска ислямистка групировка
е пуснала видеоматериал с горящо олимпийско лого и експлозия на фона на едно от спортните съоръжения на Олимпийските игри в Пекин, предаде Асошиейтед прес.
Подобен видеоматериал, носещ дата 23 юли вече беше пуснат в интернет. И двата се приписват на Ислямистка партия на Туркистан, която според експерти е произлязла от сепаратистка групировка от централноазиатския пограничен район на Китай, поддържаща връзки с Ал Каида.
Вторият видеоматериал носи дата 1 август. Коментарите в него са на уйгурски. Уйгурите са мюсюлманско малцинство в западната част на Китай, които имат дълга история на напрегнати отношения с централното правителство. Засега коментарите не са преведени.
Около 2500 тибетци протестираха в Индия и Непал
срещу положението в Тибет ден преди откриването на Олимпийските игри в Пекин.
Близо хиляда изгнаници, сред които будистки монаси, демонстрираха в Делхи при много затегнати мерки за сигурност. Те развяваха тибетски знамена и скандираха: "Кажете "не" на Олимпийските игри в Пекин !"
"Ще продължим нашите демонстрации, за да привлечем вниманието към нарушаването на човешките права в Тибет", обеща представител на базираната в Индия сепаратистка група "Конгрес на тибетската младеж".
Стотина полицаи и военни бяха разположени в центъра на индийската столица, снабдени с пожарогасители и резервоари с вода, в пълна готовност да действат, ако тибетци се самозапалят в знак на протест, каквито случаи имаше преди две години в Мумбай по време на посещението на китайския държавен ръководител
Ху Цзинтао.
В съседен Непал, около 2 хиляди тибетци, сред които много монаси и монахини, се събраха в подножието на будисткия манастир в Катманду, за да протестират срещу китайските репресии в Тибет.
Те призоваха за запазване на будизма в хималайската област, за прекратяване на културния геноцид там и за разследване на кървавото потушаване на антикитайските протести през март тази година.
Тибетците обясниха, че целта на акцията им е да привлекат вниманието на международната общност към проблемите на Тибет. "Това е подходящият момент за изтъкване на тибетската кауза, тъй като целият свят е насочил поглед към Китай", призна един от организаторите.
В същото време демонстрантите изразиха опасения от тежки репресии в Тибет след края на Олимпийските игри. Непалската полиция иззе техните знамена и не им позволи да скандират антикитайски лозунги. Журналист от Франс прес станал очевидец на няколко сблъсъка между демонстранти и служители на реда.
В Индия има около 100 хиляди тибетци, по-голямата част от които в северния град Дарамсала, където живее духовният им водач Далай лама и е базираното правителството им в изгнание, отбелязва агенцията. Около 20 хиляди техни сънародници са се установили в Непал. В хималайската държава продължават да прииждат годишно около 2500 тибетци, повечето от които обаче продължават към Индия.
