С лед като десетилетия наред прекараха в графата "антики" котлите с дърва отново се завръщат в много страни от ЕС. По-евтино и не толкова замърсяващо като течните горива
отоплението с дърва представлява алтернатива на изчерпващия се петрол.
Напоследък не само частни лица избират да се отопляват с дърва, но и цели общини, какъвто е случаят с шведския град Енкьопинг. Три са основните причини, накарали управата да изгради биотермична централа.
Увеличаването на населението наложи заместването на традиционната топлоцентрала, работеща с мазут. Високите цени на петрола и данъците върху отделянето на въглероден двуокис превърнаха този тип централи в неизгодни предприятия и накрая, но не на последно място населението на Енкьопинг поиска общината да се обърне към подновяемите източници на енергия за производството на топлина и електричество.
В резултат 95% от жителите на града ползват "биоотопление", а 60% от необходимата електроенергия също се произвежда от биотермичните централи. В никакъв случай не може да се каже, че в околностите на Енкьопинг липсва дървесина. Централата се захранва с отпадъците от дърводобивната промишленост като стърготини и кора.
Много земеделци от района отглеждат бързо растяща храстовидна върба единствено и само за производства но биоенергия. От този вид върба се осигуряват 15% от нужната енергия за града.
Освен, че не замърсява околната среда върбата има свойството да "почиства" почвата
като събира в себе си тежките метали (пепелта пък се използва като тор). В Енкьопинг искат да отидат още по-далеч и да започнат производство на етанол за автомобилите, който ще се получава от дървесните отпадъците и върбата.
Във Франция нещата не изглеждат чак толкова розови като в Швеция,
но и там използването на дървесина за отопление става все по-популярно. В областта Франш Комте, в източната част на страната използват именно дървесина за отоплението на гимназия, колеж и болничен център за 100 души.
Марк Еспаз е инициатор на проекта в общината Мон-су-Бевре. Той разказва: "В складовите помещения слагаме само дървесина с размери до 5 см дължина, 2-3 см ширина и най-много 1 см дебелина. Това са отпадъци от дърводобивната промишленост или направо от изпопадалите дървета. Те се транспортират до хангарите, където съхнат и след това се изгарят."
През обичайното зимно време хангарите се зареждат на всеки 15 дни, а при по-студено време - всяка седмица, допълва Еспаз.
С увеличаване на цените на парното и тока, много българи минаха на отопление на дърва.
Мазета и таваните на кооперации и блокове се изпълниха с дърва за огрев. В апартаментите се появиха всякакви видове печки и камини.
Търговците започнаха да предлагат и аксесоари: специални подпалки и бързо разпалващи огъня материали. Три пъти е нараснало потреблението на дървата като източник на топлина през последните шест години, отбелязват от Агенция за енергийна ефективност.
През 1997 г. на дърва са се отоплявали 8,1% от българите, а през миналата дърва са използвали 26,3%. Масово се продава бук и дъб, чиято дървесина обаче има най-малко топлинен капацитет.
Най-много топлина отделя смърчът.
Дървата, които се продават са сурови обаче имат ниска калоричност. Според специалистите най-подходящи за отопление са държаните на открито поне две години при влажност от 20%.
Това го правят хора, които живеят в къщи. Те имат навеси със складиран дървен материал, който може да се трупа там две-три години и същевременно част от него да се изразходва. Не всички могат да си го позволят финансово. Затова се предпочитат дървените брикети.
Брикетите се произвеждат от дървени стърготини и трици, които се спояват под налягане. За да горят по-лесно брикетите се правят с малък отвор, който улеснява достъпа на кислород. Най-важното е, че са продукт от отпадъчна дървесина и не се налага да се унищожават огромни горски масиви за производството им.
Освен това са екологично чист продукт - не замърсяват въздуха при изгарянето им. Има и специални еко брикети, произведени от дървесни отпадъци, клони и слама. Те става за всички видове печки и са евтин вариант на отопление - 280 лева за тон.
