Македония се намира в деликатна, дори драматична фаза от своето развитие, въпреки привидното успокояване на обстановката там след изборите, казва в интервю за БГНЕС първият български посланик в Скопие Ангел Димитров.
Той смята, че е необходимо да се облекчи общуването между гражданите на двете страни. Димитров ръководеше дипломатическата ни мисия в Скопие от края на 1992 до август 2001 г. Интервю на БГНЕС с историка, който е един от най-добрите познавачи на българо-македонските отношения.
- Като първи посланик на България в Република Македония как оценявате сегашната ситуация в нашата западна съседка?
- Република Македония се намира в деликатна, дори драматична фаза от своето развитие, въпреки привидното успокояване на обстановката там след изборите.
Без да забравяме незавидното стопанско състояние на страната, което ще се усложнява от глобалната икономическа криза, основните причини за тревога имат политически и социално-психологически характер. Повечето от проблемите на Република Македония са с исторически корени, но конкретният повод за безпокойство е свързан с кризата на държавността, възникнала с идването на новото хилядолетие и продължаваща и досега.
Процесите в страната не бива да бъдат оценявани еднозначно, затова ще кажа само, че превръщайки се в независима държава, Република Македония не успя, а и не пожела, да осмисли критично и докрай своето минало.
Разпъната между необходимостта от промяна и усилията да съхрани образа си от югославското време, тя остана в плен на митологията за себе си и на формирания в нея и от нея новомакедонски национализъм.
Това състояние пречи на младата държава да намери рационални решения както на вътрешните си политически и междуетнически проблеми, така и при осъществяването на нейните международни отношения и външнополитически цели.
- Предстои посещение в Скопие на българския премиер Сергей Станишев. Адекватна ли е днешната българска политика спрямо Македония?
- Мисля, че това е първото официално посещение на премиера Станишев в Република Македония, вече към края на неговия мандат - изключвам едно демонстративно посещение за "първа копка" през 2006 г. - и този факт е показателен за мястото на Скопие в българските външнополитически приоритети.
След 2001 г. България рязко намали дипломатическата си активност в региона и бързо изгуби временно постигнатата позиция на незаобиколим регионален фактор. През тези години българската външна политика не успя да намери равновесието между временните си приоритети, свързани с евроинтеграционните усилия, и ефективната дейност около своите трайни регионални интереси.
Забравено бе, че регионалната външна политика заема централно място във външната политика на всяка държава, като нейните резултати определят, специално при по-малките страни, тяхната реална сила и международно значение.
Отстъпвайки от завоюваните позиции в региона, България изгуби и част от своя политически авторитет, а с това накърни и стойността си като член на ЕС и НАТО.
Нашата регионална външна политика е минималистична, схематична и инертна. В нея се редуват периоди на недопустима пасивност с акции на формална и безрезултатна активност, липсват изпреварващи събитията инициативи.
Тази констатация е изцяло и най-вече валидна за отношенията ни с Република Македония, и дано предстоящото посещение на министър-председателя да бъде сигнал за необходимата промяна.
- Виждаме, че спорът за името между властите в Скопие и Атина все повече втвърдява "античния македонизъм" в Скопие - какво мислите по този въпрос?
- Това е въпрос за цяло интервю. Тъй като съвременният феномен "античен македонизъм" не е добре познат публично, ще спомена някои исторически факти. Още в края на 60-те години на ХІХ век гръцки и сръбски пропагандисти опитват да внушат на македонските българи, за да прекъснат процеса на българската национална консолидация, идеята за техен произход от античните македонци.
Тоталният им неуспех ги принуждава да променят тактиката: появява се феномена "славяногласни/българогласни елини" и антибългарската славомакедонска теория на Стоян Новакович.
Иначе, съвременният "античен македонизъм" бе лансиран през последните две десетилетия на ХХ век: първо сред новата македонска емиграция в Европа, Австралия и Северна Америка като компенсаторен механизъм за нейната незначителност в страни безразлични към балканските проблеми, а после и в самата СР Македония като модификация на тезата за македонската историческа самобитност.
Първоначално "античният македонизъм" идваше от емигрантския кръг, създал ДПМНЕ, но поради глобалния си ефект върху върху самоласкаещата представа за македонската изключителност, постепенно е възприет, независимо от партийната им ориентация, от предразположените към националистическа екзалтация.
Проблемът с името на Република Македония изглежда ирационален, но всъщност се отнася до цялостното наследство, към което то отвежда; или иначе казано, до политическото съдържание влагано в името.
С приемането на макротопонима за държавно име македонската държава се отъждествява неизбежно с всички представи, които цялостният контекст на думата "Македония" поражда и които предопределят нейната позиция на основен претендент за правото на наследство.
Като оставим настрана претенциите на Гърция за монопол върху античното наследство, спорът около името е знак едновременно за нарастващите националистически тенденции в Скопие и за неадекватното българско поведение около него.
Гръцко-македонският спор засяга пряко и нас, поне по три причини: защото регионимът македонец, употребяван от македонските българи, е част от българското възрожденско наследство, защото дял от географската област "Македония" е в пределите на българската държава, където живеят и десетки хиляди бежанци от всички нейни краища, и защото България първа призна македонската държава под това име и откри пътя към нейното международно утвърждаване.
Този спор не е чужд на българските национални интереси, но официална българска позиция по него няма.
- Планът на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун от 6 точки не води ли до подялбата на Косово и ако е така как ще се отрази това на Македония?
- Би могъл да доведе, защото съдържа в себе си опит за баланс между интересите на Белград и на Прищина. От една страна планът потвърждава независимостта на Косово, но от друга - дава възможност на Сърбия не само да излезе с чест от изгубената политическа и международноправна "битка", но и да работи за легализация на ситуацията в района около Косовска Митровица.
Подобно развитие обаче ще се превърне в реален повод за заплаха срещу македонската териториална цялост, защото македонските албанци през целия югославски период се стремяха към единение с албанците в Косово.
- Неотдавна Агенцията за стратегически изследвания Стратфор оцени, че протестите в Косово срещу мисията на ЕУЛЕКС са заради пресичането на пътищата на дрогата. Какво мислите по този въпрос?
- Анализаторите от "Стратфор" имат своите основания, макар че разглеждането на процесите в Косово през призмата на престъпността едва ли ще ни даде най-точните отговори. Бихме могли да се запитаме и как наркотиците достигат до местните трафиканти.
Всъщност, незаконните дейности процъфтяват тъкмо в неясни политически ситуации и в неустановени държавно-политически структури.
- Според Вас как трябва да се развиват двустранните ни отношения, между България и Македония, при сегашната ситуация на Балканите?
- Отговорът на този въпрос се съдържа донякъде във вече казаното. Застоят в двустранните отношения трябва да бъде решително преодолян и нашата политика спрямо Република Македония да стане активна, целенасочена и креативна.
Република Македония е не просто наша нова съседка, а предизвикателство пред способността ни да защитим трайните си национални интереси в духа на съвременните демократични стандарти. Вече е създадена политическа и правна основа за далеч по-близки отношения, която трябва постоянно да се надгражда.
А иначе, по-конкретно казано, трябва да се пристъпи към изграждане на поредицата от блокирани или пренебрегвани трансгранични проекти, които ще стимулират икономическите отношения:
- Транспортният коридор №8 с ж.п. линията София - Скопие, петролопровода Бургас - Вльора, електросистемите и т.н.;
- Да се облекчи общуването на гражданите между двете страни (облекчаване на визовата практика, приема на студенти, на работници, както и процедурата по получаване на българско гражданство);
- Да се работи за по-широки и динамични връзки в широката сфера на културата, за създаване на нова атмосфера при интерпретацията на миналото и в цялостното общуване между хората от двете страни.
Когато човек знае какво иска и как да го постигне, по-често успява.
