К оалиционните партньори тъкмо подредиха териториите си на влияние при разпределянето на помощите от ЕС и сега шестте района за планиране ще се прекрояват.
Това означава промени в областните стратегии за развитие и пренареждане на приоритетите в новите структури за планиране. По-голямата опасност е, че промените на границите може да отключат нови партийни пазарлъци за представителство в областните администрации и в регионалните съвети, особено ако се стигне до сливане на цели региони. Това, от една страна, ще забави преструктурирането, а оттам и финансирането на страната от европейските структурни фондове. От друга, за хората и за общините не е без значение кой ще им приема проектите и ще решава стават ли за кандидатстване за европомощи и за включване в приоритетите на областта и региона.
Регионите за планиране
са основните структурни единици, чрез които Брюксел насочва средства по проекти на определени територии. Със Закона за регионалното развитие в България са определени шест планови региона - Северозападен, Северен Централен, Североизточен, Югоизточен, Южен Централен и Югозападен. Сега те трябва да се пречертаят заради изискване на ЕС в един регион за планиране да живеят минимум 800 хил. души. Два от сегашните региони - Северозападния и Югоизточния, не се вместват в този регламент. Това условие обаче е известно още от 2003 г. Въпросът е защо едва сега отговорните институции се сетиха, че по този показател не покриваме нормите на Брюксел.
"Програмният процес в България е изцяло компрометиран. Новото разделение на районите ще предизвика необходимост от нови анализи и ново изясняване на приоритетите и проектите", смята Катя Горанова, изпълнителен директор на бизнес център Русе и председател на БАРДА. Според нея наслагването на двата проблема - преработка на Националната стратегическа референтна рамка и прекрояването на плановите райони, е допълнителна трудност пред процеса. "Ако трябва да се преработват скоростно областните стратегии на база на лошо скроените общински планове, това ще стане изключително трудно", смята тя.
Вариантите
Междуведомствената работна група, която подготвя промените, обсъжда два модела, каза председателят й Искра Михайлова, която е заместник-министър на регионалното развитие. Първият е шестте планови района да бъдат запазени като брой, като се променят само границите на някои от тях. В работната група се обсъждал вариант областите Ловеч и Плевен да преминат към Северозападния район за планиране и по този начин да се допълни броят на липсващите хора. По подобен начин Стара Загора може да бъде причислена към Югоизточния район за планиране.
Според Искра Михайлова това е най-безболезнената схема за преработка, за да покрием европейските критерии. Северозападният район обаче е със сериозни демографски проблеми. При такъв подход не е сигурно, че след няколко години няма да се наложи отново да се прекрояват границите, защото районът ще продължи да се обезлюдява. В този смисъл изискването плановият район да е устойчива структура, чиито граници не се променят през няколко години, няма да бъде изпълнено.
Вторият модел, поддържан от много експерти по регионално планиране, предвижда обединяване на четири от сегашните райони в два нови. Така Северозападният и Северният централен район трябва да станат един Дунавски, Североизточният и Югоизточният - един морски. При този вариант сегашните Южен централен и Югозападен район си остават в същите граници. Привържениците му смятат, че плановете за развитие на всеки от досегашните райони могат безболезнено да се обединят, без да се налага промяна в приоритетите им. Допълнително предимство е, че големи инфраструктурни проекти се договарят и реализират много по-лесно на по-голяма единна територия.
Политиката на ЕС насърчава регионите директно да преговарят с Брюксел, дори без участието на централното правителство. В този смисъл позицията на преговарящите не е една и съща, когато зад тях стоят 800 хил. или 2 млн. души, смятат експерти. Друг аргумент в подкрепа на този вариант е, че колкото е по-голям районът, толкова той е по-устойчив във времето.
Въпросът е дали механичното обединяване на приоритетите е добър подход. Фактът, че според Брюксел българското правителство не е успяло да си подреди приоритетите в Националната стратегическа референтна рамка, по-скоро показва обратното.
Дефицит на политическа воля
Според Искра Михайлова вторият вариант крие риск от това в рамките на един по-голям район да се изгубят специфичните характеристики на конкретни територии. "От статистическа гледна точка информацията ще се изкривява - Варна и Бургас например могат да дават индустриален профил на района, но той съвсем не е валиден за Странджа", коментира тя. Подобни аргументи сочат и политици от ДПС и БСП. Истината е, че липсва политическа воля районите да се пренаредят по начин, който да е смислен в икономически и социален аспект.
Това обяснява и проспиването на трите години, през които тези промени можеха да се направят по-спокойно и с повече мисъл за търсените цели и ефекти. Партията на Доган е традиционно силна в част от източните територии на страната, но преди всичко в малките градове и селата. БСП е сериозен конкурент на движението със значителна електорална подкрепа в тези региони. НДСВ пък е с добри позиции в някои от големите градове в тази част на страната.
Може само да се предполага колко тежък ще бъде пазарлъкът за препозициониране на трите партии и до какви партизански изяви ще доведе той. Затова прогнозата, че броят на плановите региони няма да се промени, а ще бъдат направени само козметични промени, изглежда много по-вероятна.
