Симеон пред радио 'Веселина': В затворена уста мухи не влизат

- Г-н премиер, защо според Вас се вдигна толкова много шум около назначаването на ген. Бриго Аспарухов в Министерския съвет?
- Аз си подбирам съветниците, преценявайки много внимателно. Работата на един съветник е да ми бъде в помощ. В скоро време ще имам и съветник по темите на местната политика, по общинските теми. Идва и един помощник от Франция за нашата евроинтеграция. Учудва ме, че експерт като ген. Аспарухов е предизвикал такава, бих я нарекъл, кампания, защото излиза извън нормалните рамки и най-вече, без да имаме никакъв документ или нещо, с което да се оправдае такава кампания.

- Как ще коментирате изказването на американския посланик Пардю, че това е спорна личност и че приемането на България в НАТО може да се преразгледа?
- Няма да го коментирам. Мисля, че е по-коректно да се придържаме към фактите. Мисля, че това е и в англосаксонското право - трябва да се докаже, че човек е виновен, а не да се възприема още в началото като виновен.

- Вашата подкрепа имат и се реализират в експертна работа за кабинета личности от различни политически сили. Какво целите с това?
- За мен партийната принадлежност и религия са съвсем лични неща. Това е много вътрешно лично. За мен поне не представлява нещо, което да ми пречи.

- Напоследък се заговори усилено за едва ли не тайно съглашателство между основните политически сили по Вашето завръщане в България. Каква е истината?
- Истината е, че съм изумен от приказките, които се тиражират. Аз съм "в течение" на това, което съм правил, което съм говорил, с кого и как. Пък има и записки на всичко. Фантазиите са наистина нещо чудесно, но не и когато се движим в една постоянна виртуална атмосфера.

- Дали е вярно тълкуванието от едно изказване на г-н Васил Иванов - кандидат за столичен кмет, че в България след време няма да има партии?
- Мисля, че това са субективни тълкувания на думите, които се изопачават толкова често. Аз го виждам по собствения си опит. Мисля, че в това отношение някой се стреми да изопачи думите на г-н Васил Иванов.

- Т.е., Вие не споделяте такава идея?
- Дали споделям или не... Ако Вие кажете, че има някъде прекалено много партии, не значи, че сте против партиите или че трябва да ги деполитизирате. Лично аз казвам, че общинските избори е нещо, което е много по-мажоритарно и заслужава да се позамислим да не са толкова политизирани, а да гледаме на нещата, които наистина засягат гражданина всеки ден. Дали една улица е чиста или не, е без значение кметът от коя партия е.

- Г-н премиер, бихте ли анализирал изглежда ли странно фрапиращата разлика във Вашия рейтинг и рейтингът на кабинета като цяло?
- Намирам, че това са теми, които може да са малко субективни, понякога се влияят от конюнктурни моментни случаи, феномени, явления. Според мен вместо да търсим рейтинга на едни или други, трябва да се вгледаме в себе си. В нашия кабинет гледаме колегиално на всичко и си изпълняваме задълженията. Иначе, знаете ли, понякога е в ущърб на един или на друг. Това не е много справедливо.

- От позицията на оптимиста каква е оценката Ви за работата на Министерския съвет досега?
- Откровено казано, не съм оптимист. Така че от позицията на оптимист не мога да Ви отговоря.

- А от позицията на песимиста?
- Не, не съм и песимист. Аз съм реалист.

- Каква е тогава реалната оценка за работата на кабинета?
- Вярната оценка е, че всички се стараем, че полагаме големи усилия в нелесна атмосфера.

- Бихте ли посочили нещо конкретно като успех на провежданата от Вас политика?
- Например темата за заетостта. Това е нещо, което е ясно за всеки. Започнахме при 19,7% безработица, сега сме вече под 13%. Мисля, че това не е малко. Друг пример са напредналите преговори за Европейския съюз. 24 глави са затворени, скоро може и още една допълнително, рейтингът на страната в икономическите параметри - не е малко. Може би не се отразява непосредствено върху джоба на всеки един от нашите сънародници. Ако бихме погледнали на нещата с реализъм, не казвам оптимизъм, бихме видели, че има немалко подобрения през тези две години. Ако си помислим откъде тръгнахме и какво заварихме, това може би би изяснило нещата.

- Г-н премиер, доволен ли сте от работата на депутатите от НДСВ?
- Полагат големи усилия. Ако по цял ден всички казват, че нищо не вършат и че не работят, какво искате... Тук пак се връщам на действителността. Нищо не е по-лесно от това да се седи от страни, не казвам за Вас, но въобще да се критикува. Някой беше казал, че да се критикува правителството или властта е един психологически здравословен отдушник и го приемам като такъв.

- Друг начин са вицовете. Вие имате ли например любими шаржове?
- Вицовете са много положително нещо. Това е едно от най-хубавите. И шаржовете също. Колекционирам и събирам някои от шаржовете, в които участвам аз. Комарницки и Ивайло Нинов са много добри. Има и някои други.

- Мислите ли, че медиите преекспонират темата политика и политиците, ако разбира се Ви остава време да следите пресата, телевизиите?
Не ми остава много време, но бегло - да, зависи. Това са нрави, интерес, преценка, професионализъм. Не бих могъл да посоча нещо. Ако гледаме малко по-положително на нещата, може би щяхме да се чувстваме всички по-добре като общество въобще.

- Много политици се компрометираха. Не мислите ли, че това отблъсква хората?
- Компромати? Нещата трябва да се докажат.

- Как приемате медийния дебат за наследствените ви имоти?
- Мисля, че едва ли е дебат. Струва ми се, че е нещо като кампания. Едва ли толкова интересува хората. През 1998 г. малко хора обърнаха внимание на това. Не виждам защо пет години по-късно трябва изведнъж да започват някакви "дебати".

- А как си обяснявате, че точно сега е тази кампания?
- Кой знае. Които ги инициират, да Ви отговорят. Не е много оригинално като опит. Хората трябва да се поогледат също, като говорят толкова за средства. Ще дам малък пример. Започват да цитират някакви колосални цифри, които били стойността на тези имоти. Ако в България недвижимите имоти наистина имат подобна цена, щяхме да бъдем по-добре от Щатите и от Швейцария. Това просто е смехотворно. От друга страна, защо не се подчерта, че сме дарили 98 хектара, т.е. почти 1000 декара близо до София, на града. Това не се оценява в милиони, въобще не се споменава.

- Вие впрочем дарихте 5000 долара за българското представяне на Европалия.
- Цял живот съм отделял от това, което имам за благотворителност, да помогнем един на друг. Трябва да кажа с удоволствие, че съм помогнал на много хора и съм лишавал понякога синовете си от някой подарък или от нещо, което биха се радвали да имат, за да давам на нашите сънародници. Това за Европалия беше нещо съвсем скромно, но логично. Много "по-интересно" е да се каже, че ще си взема в куфарите имотите, които имам в България, и други подобни.

- Как мислите, дали има тенденциозно отношение към Вас? Притеснявате ли се, че Ваши думи могат да се тълкуват погрешно, да се изопачат?
- Не искам да се създава някаква параноя. Придържам се, пак повтарям, към действителността. Предпочитам да действам, отколкото да приказвам. Второ, много пъти избягвам да вземам страна именно заради това, че същото тълкуване ще се използва за да се търсят само конфронтации, интриги и за да започне нещо, което да бъде медийно интересно. В тази връзка ще Ви кажа един такъв не много елегантен испански израз - че в затворена уста мухи не влизат. Понякога е по-добре да си пестим думите.

- Г-н премиер, сега ли е най-трудният етап в работата Ви като министър-председател?
- Не бих казал. Откровено не бих казал. Много работа има - това, да, много повече от това, което си представят хората. Дори наскоро чух, че някой казва: възможно е той да работи по толкова часове, ако нищо не прави. Рекох си, нека да си останат с това впечатление, а аз зная какво правя и затова съм дошъл да работя, а не да се хваля, нито да се правя на жертва. Но 16 часа работя.

- Международният ден на музиката (1 октомври - бел.ред.) ми дава основание да Ви попитам какви са Вашите музикални предпочитания? И изобщо остава ли ви време да слушате музика?
- За съжаление не ми остава време за музика. Дори вече все по-малко и за четене, а винаги съм бил голям любител. От музиката, може би класическата, защото съм син на италианка. Трябва да кажа, че италианската опера въобще ми харесва. От съвременната, по-скоро модерният джаз. Миналия ден Левиев беше нещо знаменито - на концерта по случай 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между САЩ и България.

- Вярно ли е, че разговаряте със своята съпруга на френски?
- Не, на английски започнахме. Родителите ми си говорят на френски. С жена ми започнахме да говорим на английски език, защото се запознахме, когато се бях върнал от САЩ. После започнахме да говорим на испански, защото цял живот съм живял в Испания и тя е испанка. На който и да е език разговаряме малко, защото аз се прибирам много късно и ставам рано, а пък и тя трябва да свикне с някои неща, с които аз се занимавах в Мадрид, семейството и т.н. Тя е много активен човек и същевременно много дискретен. Малко се притеснява от това, че е съпруга на премиера и счита, че е по-добре да бъде в сянка, но в добрия смисъл на думата.

- Вероятно сте много щастлив с децата, внуците. Имате голямо семейство.
- Благодаря на Господ всяка вечер.

- Дали помните рождените дати на всички свои внучета? - Тук вече ме надценявате. С напрежението и работата, която имам, понякога и собствената си рождена дата не помня. Така че представете си какво е за 10 внучета.

- Сигурно те Ви липсват най-много?
- Да. Откровено казано. Те ме наричат дядото от България. Защото знаят, че съм в България. Те имат и друг дядо по майчина линия. А аз съм дядото от България и от време навреме ми се обаждат да ме питат кога ще дойдеш, кога да дойдем, какво ще ни донесеш. Не ги виждам достатъчно, за да разбера точно какво им харесва. Радостта е да ги видя.

- При срещите си с хората какво най-често Ви казват те?
- Най-често ми дават кураж.

- Какво очаквате от хората? Оптимизъм, търпение, добронамереност?
- Всички трябва да работят. Всички трябва да участват. Не е въпрос за търпение. Напротив. Затова имаме и две ръце, за да се справяме с нещата, а не да седим само и да гледаме. Мисля, че не е въпрос на търпение, а е въпросът да се разбере и осъзнае как стоят нещата и от там нататък в общество на демокрация да участваме всички добронамерено. Мисля, че едно нормално качество е едно общество да е солидарно с друго. А оптимизъм - това вече зависи от характера на всеки един. Мисля, че би било хубаво да има по-малко черногледство. Това е малко наша черта. Мисля, че може да я преодолеем в името на едно по-добро отношение от страна на много хора, за жалост не мога да кажа на всички. Защото във всяко общество има хора, които страдат и затова работим всъщност, за да се намали този брой.

- Г-н премиер, благодаря Ви за това интервю. Ще ви помоля за пожелания към слушателите на радио "Веселина", към радио "Веселина". След месец стартира телевизия "Веселина".
- Да ви пожелая първо успех на радиото и на проекта за телевизия, а на слушателите - България е една и всички да работим за нея. Мисля, че с общи усилия могат да се постигнат наистина големи цели, успехи, които в крайна сметка са за всички. Те не са за едно правителство, за един човек, а са за обществото, в което сме всички ние.

Последвайте ни

• Viber
• Newsletter
• Google News
• Facebook
• Instagram