Човек обича много неща в своя живот, но се прекланя само пред съвършенството, защото то крие в себе си някаква загадка, която не може да проумее. Аз се прекланям пред малката Капка – извор на живота. Питам се какъв могъщ ум и каква творческа сила са били необходими, за да бъде създадено това чудно творение на планетата Земя? За образуването на една капка са необходими милиони микроскопични капчици вода. А колко капки са нужни за образуването на изворче, река, море, океан? Това са безброй много капчици вода.
Безгранично е удивлението ми пред най-уникалната и загадъчна материя на планетата – Водата! Единствено тя може да съществува в три различни състояния – течно, твърдо и газообразно. Тя е съставна част на всички живи организми. Нито растенията, нито животните, нито хората могат да съществуват без нея. Живот, това означава Вода.
Удивлявам се на богатото разнообразие от звуци, с което звучи гласът на Водата – тихо покапване, жизнерадостно ромолене, оглушителен грохот.
Водата е най-изкусният ваятел на релефа на Земята. Нейната могъща сила е оформила величествени планини, изпълнени с прохлада и свежест; китни долини, упойващи те с уханието на цветя и билки; плодородни поля и чудни брегове; кристално сини морета, реки и езера, които те канят да се потопиш. Зашеметяващи са орловите планински върхове, облечени зиме в снежна пелена. Незабравима гледка са морските вълни, които се разбиват в островърхи скали и те карат да занемяваш. Колко хубост и мощ издават падащите води на водопадите, които се блъскат, разпенват и плискат на всички страни! Безгранично е преклонението ми пред тази богиня - Водата, сътворила тази прелест и дарила всичкото това богатство на човека!
А ти, Човеко, все още не си оценил този безценен дар, за чието създаване са били нужни милиони, милиони години! С твоята безгранична алчност, с разрушителната си дейност и неразумност всеки миг го унищожаваш. Превърнал си водата в извор на отрови и болести. Нима искаш, Човеко, да превърнеш тази дивна планета в пустиня? Имаш ли това право, Човеко? Все още ли не си разбрал уникалността на Водата? Отвори широко очите и ума си за тази красота и богатство! Не искаш ли всичко това да бъде вечно? Много малко се иска от теб, Човеко! Нима не чуваш тихия шепот на малката капчица, която те умолява да я пазиш чиста? Нима забрави разрушителна сила на Водата, която често с оглушителен грохот се стоварва върху теб?
Аз никога няма да забравя как нейната мощ разруши моста, по който минавах всеки ден. Никога няма да забравя времето, когато чаках с часове, за да налея едно шише с вода, което да утоли жаждата ми. Никога няма да забравя възпалените си очи, излекувани от няколко капки вода, притежаващи магически свойства.
Хора, чуйте гласа на Водата, който ни призовава да не я замърсяваме, да не я разхищаваме. Нека завещаем на бъдните поколения чисто най-голямото природно богатство – Водата! Нека и те се прекланят пред Нея, нека я боготворят вечно!
