И една снимка от Наджаф, която публикува същият вестник: хора с вдигнати ръце и бронежилетки. Те обаче не са войници, а носят баджове "преса".
Патрик Сабатие в редакционната си статия дори използва една метафора: "Днес журналистите са в ролята на канарчетата от Първата световна война. Тогава войниците са ги пускали от окопите, за да проверят няма ли газова атака. С журналистите е същото, когато ги малтретират, потърпевша е свободата."
"Ла Кроа" дава още примери за преследвани и малтретирани журналисти: в Шри Ланка, Беларус, Бангладеш. Но Ирак си остава най-опасната в света страна за репортерите, изпреварвайки Филипините.
"Юманите" цитира други данни на "Репортери без граници": 86% от французите оценяват много положително работата на журналистите.
"Фигаро" публикува ексклузивен откъс от книгата на Кристиян Шено от РФИ и Жорж Малбрюно, озаглавена "Заложници в Ирак". В нея двамата френски журналисти разказват какво е да си отвлечен - страх от гласове, страх от шум, страх от неизвестното.
Роже Ок, друг бивш заложник в Ливан, сега кореспондент на ТФ 1 в Ирак, споделя своя опит на журналист. Той разказва следната случва: наскоро в ресторант в Багдад влязъл в остър спор със свой колега. След края на обяда хора от заведението се поинтересували не иска ли да отвлекат другия журналист...
Цялата френска преса използва този ден, за да излезе на първа страница със снимки на Флоранс Обнас и нейния преводач Хюсеин Ханин, отвлечени в Ирак вече 118 дни.
Навсякъде има и призиви: "Те заминаха заради вас и имат доверие във вас". Или, както пише "Либерте дьо л'ест": "Свободата на пресата е твърде сериозно нещо, за да бъде поверено единствено на журналистите."
И още снимки от първите страници на пресата - на една млада жена във военна униформа. Това е Линди Ингланд, надзирателката от затвора "Абу Граиб", която се прочу по цял свят с издевателства над иракски затворници.
Сега тя е изправена пред военен съд. "Фигаро" обяснява, че максималната присъда, която може да получи, е 11 години, а "Ню Йорк таймс" допълва, че адвокатите й са договорили присъда от 30 месеца.
И отново "Фигаро" търси мнението на Ред Броуди, юридически съветник на "Хюман райтс уоч", който смята, че е нормално да бъде осъдена Линди Ингланд, но се възмущава от безнаказаността на организаторите на затворническия архипелаг в Ирак.
"Либерасион", отново с адрес САЩ, публикува репортаж за група християни, атакуваща решението на съдията, позволил да бъдат изключени поддържащите системи на Тери Шайво - американката, която от десетилетие бе в безпомощно състояние. Републиканското мнозинство в Конгреса също смята, че съдията е отговорен за убийство; конгресмени искат той да бъде изправен пред съда.
"Монд" се спира на битката за свобода в Ливан след "Кедровата революция" и публикува интервю с премиера Наджиб Мукати, чиято задача е да организира свободни избори в края на май. Той пък се пита дали ливанците изобщо са способни да решат каквото и да било съвсем сами.
А няколко дни преди изборите във Великобритания на 5 май "Фигаро" организира пътуване в страната на "пълната заетост". Става дума за мерките, организирани от правителството на Блеър за разкриване на работни места. Репортажът е от "джоб-сентър" - добър, почти луксозен, ръководен, както и останалите, от частна банка.
Това е същността на британската система за работни места - ефикасна структура, на която всички в страната имат доверие. Което се доказва от резултатите - 2 млн. работни места, създадени във Великобритания през последните осем години и безработица в рамките на 4,7%, разказва изданието.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!