Какво се крие зад провала на французойката на полуфиналите в Атина на 100 м? Спортистката заявява, че не е имала нито физически, нито психически проблем и иска да обърне страницата, за да се впише другояче в световното първенство следващата година.
"Екип магазин" прави репортаж за най-лудите футболни клубове в света. Един пример - интернет футболен клуб във втора дивизия в Нормандия.
Клубът има най-малко 6500 треньори. Интернет маниаците всяка седмица определят тактиката на мача и състава на отбора.
Представят ни и друг клуб от 1-ва дивизия - "Мулудиа", отбор от Оран, Алжир, който се явил във виртуалното пространство миналата седмица с два състава и двама президенти на клуба.
Пред смаяните очи на виртуалния стадион, играчите на отбора в два състава започнали да загряват, докато, най-накрая, съдията не отменил мача.
Сюрреалистична сцена всъщност е само завършек на реален конфликт между двама ръководители във виртуалното пространство - единият привърженик на алжирския президент Бутефлика, а другият - негов противник.
А ако говорим за реалната политика, то френската десница вече не е това, което смятате, заключава "Фигаро магазин".
"Юманите ебдо" се връща към европейската конституция и пише, че "французите искат да бъдат по-добре информирани". Сондаж на общественото мнение, цитиран от "Юманите ебдо" го потвърждава: 68% от анкетираните смятат, че не разполагат с достатъчно информация, за да имат мнение за евроконституцията.
На това мнение са 75% от по-младите (между 23-34 г.). Става ясно още, че щом французите сметнат, че са информирани, те са най-критични към социалните въпроси и трудовата заетост, така, както са изложени в проекта за конституционен договор.
На първа страница на "Пари мач" виждаме снимка на две момиченца, седнали върху куфарите. И те, както много други, на летището в Абиждан, чакат да бъдат евакуирани от Кот д'Ивоар.
Две момичета и два куфара- това е цялото имущество на семейството, отбелязва "Мач".
Под фотографията четем: "Изгонени от Кот д'Ивоар. Сбогуване, след страха...".
Така "Пари мач" се връща към драмата на прогонените французи след размириците в африканската държава. Това е резултатът от "лова на белите", проведен през седмицата от младите иворийски патриоти. Което е може би и край на 40 години образцово сътрудничество между Франция и Кот д'Ивоар.
"Ве Ес Де" спира подробно на президентското семейство на страната, която изглежда смята, че се е освободила от френското попечителство.
Става въпрос за Лоран Гбагбо и съпругата му Симон. Според изданието половинката на иворийския президент е била една от първите, която е наляла масло в огъня, призовавайки своите амазонки, група африкански майки, да разголят гърди в Абиждан, протестирайки срещу постигнатите мирни споразумения в Маркуси.
Именно тя е "обладаната от Бога, пише "Ве Ес Де". Симон Гбагбо е довела американските евангелисти в Кот д'Ивоар и тя е тази, която привнася религиозна окраска в режима на Гбагбо.
Изданието се връща и към един процес, разтърсил Франция - делото срещу фронтмена Бертран Канта, който уби актрисата Мари Трентинян.
"Ве Ес Де" се опитва (15 месеца по-късно) "да влезе" в кожата на Бертран Канта и публикува един ексклузивен материал - откъси от "Различни злосторства. Дневникът на един брат", писан от по-големия брат на музиканта от групата "Ноар дезир".
Дневник на 15 месеца хаос. Отправната точка е 28 юли 2003 г., когато Ксавие Канта узнава новината: във Вилнюс, където се снима в телевизионния филм "Колет", актрисата Мари Трентинян е в кома след тежък побой, извършен от нейния приятел Бертран Канта.
От този ден, пише братът Канта, за всички ние сме от лошата страна на болката, в лагера на лошите.
От този ден фамилията Канта се е превърнала в синоним на човек, който пребива жени.
15 месеца хаос, чак до 28 септември т.г., когато Бертран Канта бе върнат във Франция, за да излежи присъда от осем години затвори чийто брат твърди, че преди тези 15 месеца никога не го е чувал да произнесе думата "бъдеще".
