Отличен със "Златната палма" в Кан за "9/11 по Фаренхайт", филмът на Мур дойде в Европа след триумфалната си поява в САЩ, но и от двете страни на Океана предизвиква бурна полемика, пише изданието.
"Фигаро магазин" например не вижда във филма на Мур нищо повече от "телевизионен фарс, смесващ журналистиката с демагогията, а хапещата ирония - с егоцентричната режисура".
"Обзървър" от Лондон също не е особено впечатлен от "пролетарския му каскет и неговите капризи на звезда". Това е един милионер XXL по образа на консумативна Америка; бивш журналист, който си вярва, че защитава малките хора, твърди изданието.
"Когато обаче работи във Велкобритания, Мур настоява да го настанят в "Риц". А един от хората, работили за него, го определя като "дребна пара" и човек с едра глава, но дребни идеи", разказва "Обзървър".
За сметка на това "Нейшън" от Ню Йорк характеризира филма на Майкъл Мур като "борбено политическо послание, вълнуващо и убедително".
"Ла Република" от Рим поставя филма "9/11 по Фаренхайт" в рамките на "нова вълна на "синема верите". И припомня други филми на протеста - например "Super Size Me", в който режисьорът повежда битка с корпорацията "Макдоналдс", след като е наддал след посещения там 10 кг, а черният му дроб е бил сериозно увреден от холестерола.
В друг американски документален филм - "Един ден без мексиканци", се прави предположение как би изглеждала Калифорния, ако в един прекрасен ден изчезнат 11-те млн. испаноговорящи, разказва "Ла Република". Земеделието ще бъде парализирано, болници и градини ще затворят поради липсата на медицински сестри. Съпругата на сенатор за първи път сама пере дрехите си. Филмът утопия завършва с шествие на бели американци, носещи транспаранти "Come back, amigos!", разказва изданието.
"Нувел Обсерватьор" също отделя немалко страници на "филма антиБуш", разпитвайки хора оттатък Атлантика какво представлява това политическо документално кино. Дали е нещо постмодерно, постлитературно, както смята "Уолстрийт джърнъл"? Дали е нов вариант на "Аз обвинявам" на Зола? ("Лос Анджелиз таймс"). Или, както пише "Нюзуик", става дума за смесица от разследваща журналистика, пристрастен коментар и конспиративни теории?
Филмът на този "бял рицар на алтерглобализма" поставя доста въпроси, смята "Нувел Обс" и подканва читателя да си представи как например някоя емисия, разобличаваща Жак Ширак, получава в Холивуд "Оскар" за най-добър филм. "9/11 по Фаренхайт" е машина, предназначена да доведе до загубата на Буш на изборите, пише изданието.
"Експрес" също намира хумора на филма за по-тежък от най-лошите хамбургери. "Журнал дьо Диманш" пък се сеща как режисьорът предложи Буш да получи наградата за най-добра мъжка роля. Същото издание публикува ексклузивно вестта, че ислямистка група, подготвяща атентати срещу европейските интереси в Северна Африка, е била задържана в Сахара.
Специалният пратеник на "Поен" в Судан под заглавието "Прокълнатите от Дарфур" пък пише следното: "Истинско етническо прочистване извършиха арабските наемници, подкрепяни от Хартум. Те проведоха лов на чернокожи фермери, като резултат от което Чад и Судан се превърнаха в буре с барут."
"Пари Мач" публикува призива на Рено Мюселие, френски държавен секретар на външните работи: "80 000 души трябва да получат помощ преди дъждовния сезон." Изданието настоява, че не можем да си представим бедствието, което холерна епидемия би предизвикала в 17-те бежански лагера в Дарфур, където са намерили подслон близо 1 млн. души.
Мюселие настоява за спешна хуманитарна намеса, съобщавайки, че чрез двустранни споразумения с европейските си партньори Франция вече е отпуснала 100 млн. евро за храни и хуманитарна помощ.
В същия брой на "Мач" откриваме и други снимки от Африка - на "огнени цветя от Конго". Става дума за кадри, запечатали потоци от лава, заливащи гори с невероятна скорост - 12 м/секунда, 43 км/ч. В Конго е изригнал нов вулкан, наричат го Камаримбака, т.е. "този, който има последната дума".
