В Лондон "Файненшъл таймс" определя "аферата Жупе " като "отзвук от злощастното минало". От Брюксел "Уолстрийтджърнъл Юръп" смята, че "елитът не дава отговор на хроничните проблеми на Франция". Липсата на свежа кръв обяснявала и липсата на идеи. Трябвало да се смени политическата генерация.
Според "Уикли Стандарт" от Вашингтон: "Със забраната на религиозните символи в училище Франция третира по политически начин един проблем, към който не иска да подходи открито... (Този) за мястото на исляма в една светска република с християнска традиция". Журналистът сравнява ислямската забрадка за французите с това, което в очите на американците са били графитите през 70-те години: неагресивни сами по себе си, но със своя територия, която създава напрежение в съседство".
"Ел Паис"от Мадрид пише, че "Франция толкова цени имигрантите си, че винаги е искала те възможно най-много да приличат на днешните французи. Но за испанският вестник остава "неразбираемо" как тогава всяка неделя сутрин френската обществена телевизия излъчва меса, тъкмо както го правят нейните латински сестри - Италия, Португалия и Испания...
Лисабонският "Индипендънт" критикува Франция за липсата на реформи и за това, че превърна носенето на ислямска забрадка в национален проблем. В същото време португалското издание обаче признава "голямата интелектуална значимост" на Франция с имена като Албер Камю или Реймон Арон. "Вашите Монтескьо и Токвил изградиха модерната политическа мисъл", пише лисабонското издание.
Скептицизъм, който се прокрадва и във френската седмична преса. Ето какво четем в редакционния коментар на "Пари Мач": "След истинските скандали на ерата Митеран, след куфарчетата с пари на старата голистка партия, след подаръците, давани от африкански ръководители или шефове на мултинационални компании на политици, ето че съдиите изпълниха дълга си: те съсипаха кариерата на Ален Жупе... заради седем фиктивни работни места. Във Франция колкото една афера набира значимост, толкова малки понякога са основанията й".
Според "Поен" Жупе се е превърнал в "последната жертва на една съдебна революция, която все пак може да лиши старите политици от някои от привилегиите им. Според "Фигаро магазин" санкцията обаче е прекомерна, само на избирателите подобава кой политик да бъде избиран и кой - не.
А "Нувел Обсерватьор" се изненадва от незнанието на Ален Жупе в съдебните дела. На процеса например е станало ясно, че той не знаел, че неговата секретарка в RPR е била на заплата в парижкото кметство.
