"Подобно на кръшкачите от клас, пише обаче "Нис Матен" и двамата търсеха извинения за пропуските си и тъй като отвсякъде ги обвиняваха в бездействие, накрая решиха да хванат бика за рогата и да предложат инициативата за растежа".
Според "Сюд-Уест" този "френско-германски план за растежа и заетостта би бил по-достоверен, ако не беше набързо гилотиниран тъкмо от двете европейски страни, които могат да дадат най-много уроци на другите". "Сюд-Уест" настоява, че и Франция и Германия "са сериозно инвалидизирани в свят, в който властва безжалостна конкуренция: обременена администрация, система за социална защита, която привилегирова сигурността в ущърб на риска и на растежа и накрая - с преференции на отдиха спрямо труда".
"Либерасион" припомня какво се е случило с 14 големи европейски проекта, чийто план бе приет в Есен през 1994 г. Девет години по-късно, пише изданието, само три проекта за окончателно приключили: летището в Милано, мост над Балтийско море и реконструкция на ирландските железници.
"Юнион" настоява, че Ширак и Шрьодер не случайно са настояли върху значението на научните изследвания и интелекта, за да стимулират динамиката и да се преборят с галопиращата деиндустриализация.
"Норд еклер" обстойно се спира на случая "Алстом". Според изданието този казус е много показателен за това накъде ще се върви - дали Франция и Европа ще спрат делокализацията и ще продължат да подкрепят производства с квалифицирана работна ръка.
Според "Ест репюбликен" "Алстом" е заложник на сблъсъка между европейската строгост и френската арогантност". От една страна, имаме Марио Монти, ограничен и суетен комисар, който се крие зад разни текстове, за да попречи на спасението на голямата компания. От другата страна, имаме едно правителство, което не зачита процедурите и дори не е информирало Брюксел.
"Лез Еко" се спира на бъдещето на редица индустрии - корабната, турбините или високоскоростните влакове и анализира възможните сценарии на тяхното бъдеще. "Ла Трибюн" подчертава, че случаят "Алстом" хвърля сянка, доколкото в Брюксел се е създало впечатлението, че Франция непрекъснато пише чекове върху кредита си на основател на Съюза и статута си на голяма страна.
"Монд" от първа страница се спира основно върху една криминална афера, "делото Патрис Алегр" и обвиненията срещу президента на Френския съвет по аудиовизия. "Либерасион" подчертава, че всички обвинения в това дело са се срутили като "замък от карти за игра".
"Ла Кроа" не е изненадан, че в крайна сметка ще се стигне и до разглеждане на правилата на журналистиката. Тъй като власт и контравласт имат обши точки: те могат да търпят провал, а благородството, което обявяват за своя мисия, не им спестява изискванията, които те отправят към другите.
