Нищо чудно, ако се отчетата данните на "Чайна файненшъл енд икономик нюз", че през 2004 г. Китай е намалил с близо 3 млн. хората, които живеят под прага на бедността и благосъстоянието се чувства във все по-широки слоеве и на китайското общество.
Водещото заглавие на "Монд" е: "Китайският капитализъм прави скок на Запад".
"Възприеман досега като работилницата на света, Китай иска да се наложи като пълноправен икономически актьор. Затова при десанта на китайския бизнес във Франция нито един френски отрасъл не е подминат - от консервната промишленост и доматите до телевизорите "Томсън", пише изданието.
"Монд" припомня, че китайците вече притежават мобилния оператор "Алкател" и изкупиха четвъртия в света корейски производител на автомобили...
"Уест Франс" излиза със заглавие: "Китайските капитали тръгнаха да завоюват света", а "Дофине либере" уточнява, също на първа страница, че "китайците изкупуват лукса".
"Репюбликен Лорен" също се спира на нашествието на "червения капитализъм", който изкупи акциите на френския дистрибутор на парфюми "Марионо".
Изданието припомня и един факт - за да избегне поскъпването на юана, което би намалило растежа на китайската икономика, китайците идват да пазаруват във Франция.
Като се зае "с парфюма", Китай наистина се превръща в лидер на глобалната икономика, още повече че отдавна продуктите "Произведено в Китай" са превзели магазините на развитите страни, иронизира "Ла Монтань".
Обратната страна на медала на този невероятен "бум" е подценената парична единица, цялостната корупция, анархия на развитието и невероятната експлоатация на работници и селяни, които вече на няколко пъти организираха кървави въстания, подчертава коментатор на изданието.
С огромни жълти букви на първа страница "Франс соар" също твърди, че "китайците са тръгнали да превземат света".
Изданието задава и един друг въпрос: А какви са имигрантите, от които Франция се нуждае?
За да се направи избор между "полезните имигранти и нелегалните, които следва да се изгонят", се дава с пример с моделите на Австралия и Канада - "истинска система на селекция, основаваща се върху определени критерии: равнище на образование, възраст, знание на езика".
"Фигаро", който също отделя място на първа страница за полемиката относно имиграцията, припомня, че в САЩ това става чрез лотарията "Зелена карта", докато във Франция партиите са разделени дали да се въведат "квоти".
Изданието привежда и един парадокс. Въпреки призива на правителството 230 000 работни места във Франция остават незаети, а около 200 000 емигранти всяка година легално се установяват във Франция.
Коментаторът на "Фигаро" пита: "Защо да няма квоти? С какво това понятие накърнява принципите на републиката - свобода, равенство, братство?"
Никола Саркози обаче е отправил две напомняния. Първо, че от 1999 г. ЕС е иззел част от прерогативите на държавите членки по въпросите на имиграцията. И второ, пренасянето на модел от една в друга страна, рядко дава същите успешни резултати.
