"Индипендънт" впрочем разчита постъпката на принц Хари като проява на много "лош вкус", според "Таймс" принц Хари се е държал направо като "идиот", а пред "Гардиън" един от адвокатите на неговата майка принцеса Дайана се стреми да отбие атаката на медиите, припомняйки, че Хари е само едно "хлапе".
Какъвто безспорно не е случаят на председателя на френския Национален фронт г-н Льо Пен, чиито думи предизвикват, ако се съди по реакцията на "Юманите" "отвращение и възмущение".
Когато Жан-Мари льо Пен скучае, прави някакъв огромен скандал, след което си дава вид, че е скандализиран от скандала, отбелязва коментаторът на "Ла Кроа".
А тъй като Льо Пен няма какво да каже нито върху настоящето, нито върху бъдещето, му остава само историята, добавя вестникът.
"Фигаро" смята, че това е "поредната хитрост на стария кокал" - на един отслабен от годините човек, който търси да привлече вниманието.
"Монд" смята, че френският министър на правосъдието с основание е наредил да се заведе дело срещу Льо Пен.
Според "Франс соар" подобни дела обаче рядко имат резултат.
Някои юристи смятат че "льопенистките декларации" са "оценки", а не "оспорване" на престъпленията срещу човечеството, нито тяхна апология, което се преследва от закона.
Друга звезда по страниците на френската преса е Никола Саркози.
"Сарко отново провокира", извежда "Паризиен". Думата "предизвикателство" откриваме в оценките на "Ла Монтань", "Репюбликен Лорен" и "Ла Прованс".
Става дума за предложението на Никола Саркози управляващата партия ЮМП да обсъди членството на Турция в ЕС.
"Репюблик дьо Сантр" изтъква, че Саркози не пропуска нищо, което може да разгневи Елисейския дворец, т.е. минава към "теми табу" с оглед на бъдещата си президентска кампания.
"Уест Франс" също подчертава, че с тези свои изяви Саркози се пласира в "президентска орбита".
На първите си шест страници "Либерасион" се спира на съдбата на Флоранс и Хюсеин, изчезнали от девет дни в Ирак - става дума за журналистката Флоранс Обна и нейния преводач.
Директорът на "Либерасион" съобщава, че засега сме в "пълна липса на знаци", освен знаците на съпричастност...
Серж Жюли подчертава, че "няма демокрация без свобода на информация, че войните трябва да се следят отблизо, че свят без свидетели е див свят, че журналистите са тези, които бдят над света и го закрилят".
