"Труд" предлага малко по-друг подход като разглежда АЕЦ-драмата в парламентарни цитати. "Защо Европейския съюз търси под вола теле - парите от Европейската банка са някакви кирливи 24 милиона евро, а сме вложили в сигурността на АЕЦ над 200 милиона долара" - Жорж Ганчев. "Надминахте и социалистическото време и в резултат последва Андрешковска история" - обвинение на Александър Каракачанов. Изровеното мнозинство от 36-тото народно събрание, което искаше България да няма ясна политика и страната да се управлява от гупировките сега е малцинство - вицепремиерът Александър Божков.
Вместо чаша никополска вода, тровена вече 20 години от комбината Турну Мъгуреле, президентът Петър Стоянов почерпи румънския си колега Емил Константинеску с екологично чист планински чай от Боровец. Топлата напитка вероятно е трябвало да играе ролята на подсещане, че търпението на София по отношение на екодиверсията на северните ни съседи вече е изчерпано. Или поне, че заслужава съгласие за втори, че и за трети мост над Дунава, предполага и предлага "Труд".амо, че все пак, хак ни е обгазяването. Защото не сме народ, а мърша, прави асоциация вестникът в редакционния си коментар. Само два дни след като Никопол беше отровен от румънски амоняк, президентът Константинеску ни кацна на мушката. С усмивки обаче го срещнахме. А по света в такива случаи по госта летят домати или вмирисани яйца. У нас обаче разните му екоорганизации като че ли потънаха вдън земя. Даже в тоталитарно време люде дръзнаха да вгорчат дружбата между Живков и Чаушеску, припомня "Труд". Затова и няма от какво да се страхуваме, че днес демокрацията ще рухне, ако поне един противогаз символично хвръкне към кортежа на румънския президент.
А иначе, то си е ясно, отровата иде от Румъния. Отрова, но не само химическа, но и словесна, уточнява "24 часа". Защо най-влиятелният румънски вестник описа България като ада на земята, пита се "24 часа". У нас имало ток само по няколко часа на ден. Българите били бедни, пирати, контрабандисти озобщо. Освен това били зомбирани от вечния преход. Изобщо Букурещ е загрижен - има си за съсед, влязъл във вибрация. Когато един текст е толкова черно-бял, това е пропаганда, категоричен е вестникът. А провокацията цели София да си изпусне нервите. Затова и Румъния се нае да бъде балканският еничар. Тя се натяга на европейците и ни цака в играта за евроинтеграцията.
И към вътрешнополитическите теми - 50 лева глоба за немахнат предизборен плакат, съобщава "Труд" решението на зам-кмета на столицата Борис Спиров. Изхвърли се той и отсече - милост никому. Ашколсун бе, Боре!, възкликва вестникът. Така трябва - твърдо да се пипа. Само че забрави да ни кажеш питал ли си Бакърджиев за проблема, нали той води централата на столичните сини. Щото ако глобиш и него, да не търсим после нов зам-кмет, тревожи се "Труд".
И отново "Труд" повдига темата за една друга глоба - десет хиляди лева ще отнесе длъжностно лице, издало позволително за бране на защитени видове билки. Да, яка е глобата, затова и призивът е - крий данъци, но не скуби лайкучка, отбелязва вестникът. Правилно е решението. А и чиновниците да знаят, че ще ги бият през пръстите, ако вземат сухо под масата. Но дали е правилно бракониерите на лайкучка да плащат повече от укривателите на данъци. Защото за тях глобата е 500 лева.
Проблемът е, че вие създавате нова икономическа структура, но със стари хора. Затова обективността в България трудно се постига. Прозрението е на продуцентът на Версенжеторикс и Изток-Запад Патрик Сандрен, в интервю за вестник "Монитор". Жалкото е, че страната ви не е добре позната. Засега имиджът ви по света прави единствено футболът и атомната централа. А в България живеят прекрасни хора. Най-важното е да задържите младото поколение тук, продължава Патрик Сандрен. Затова вместо да се организира празник на бирата, по добре е да се направи празник на музиката. И вероятно има начин да се обясни на банкерите и предприемачите, че колкото повече се развива културата в България, толкова по-добър ще е и техният бизнес.
Последвайте ни
