"Затъването в Ирак, от което имаше опасения в САЩ, е вече факт, да не говорим и за морални проблеми като скандала с мъченията в "Абу Граиб", сериозно разтърсил щатското висши военно командване, пише изданието.
Джордж Буш е в некомфортната ситуация на човек, който не знае как да се измъкне от всичко това, но по-лошото е, че той е неспособен искрено да поиска помощ от страх да не срещне отказ или да не признае грешката си, обяснява "Дерниер Нувел д'Алзас".
"Курие Пикар" се спира на войнишките ковчези. "Те неспирно пристигат от Ирак и сериозно разклащат морала на американците, които не оспорват подготвеността на своята армия, но започват да си дават сметка, че изначалните цели, преследвани от техния президент, не съответстват на описаната първоначална ситуация", пише изданието.
Според вестника те са убедени, че възможно най-бързо трябва да се измъкнат от иракската клопка, като оставят ООН и НАТО да намерят достойно решение.
"Репюблик де пирине" се пита как бъдещето правителство в Багдад, чийто вътрешен министър се крие в бункер поради страх от атентат, може да осигури сигурността на иракчаните?
Изкушението да се прибегне до извънредно положение е голямо, но това не би било добро начало за едно правителство, което заявява, че иска да спазва индивидуалните свободи, смята вестникът.
Кореспондентка на "Фигаро" от Багдад съобщава: "Сред пълния хаос, местните племена са тези, които прилагат закона".
Според "Телеграм" все пак не е сигурно, че всичко върви към катастрофа: "Голяма част от иракското население все пак е доволно да има някаква свое, дори полунезависимо правителство, отколкото да бъде управлявано само от американците", смята изданието.
"Сюд Уест" призовава "да не си покриваме главата", защото всякакви дозировки няма бързо да озападнят ембриона на иракската държава, да го направят стабилен и демократичен.
Според вестника първото предизвикателство си остава сигурността и НАТО трябва да помогне за сформирането на иракски сили за сигурност.
В международния ден за борба срещу мъченията "Уест Франс" припомня, че "мъченията са забранени от международното право при всякакви обстоятелства, на всяко място и по всяко време. Затова след зловещите открития за случващото се в иракските затвори и след казуса с базата в Гуантанамо, битката срещу мъченията трябва да бъде подновена с нова сила."
"Либерасион" се спира на американо-европейската среща в Ирландия и пак се връща към това кой ще наследи Романо Проди начело на Европейската комисия.
Според изданието очертава се това да е португалския премиер Баросо и се очаква този 48-годишен политик, бивш маоист, сега председател на португалската дясноцентристка партия, да даде своя отговор.
"Либерасион" припомня, че Баросо беше организатор на срещата Буш, Блеър и Аснар на Азорските острови преди войната в Ирак, че е франкофон и консерватор.
"Накратко - идеален кандидат, макар никой да не знае какви точно са идеите му относно бъдещето на Европа!", пише изданието. И накрая - футбол, след сензационната победа на Гърция срещу Франция. Въпреки късния час на мача пресата във Франция успява да реагира и пише за "подарък на боговете в гръцкото олимпийско лято".
"Свърши се", смята "Паризиен". "Голямо разочарование от илюзиите", допълва "Ла Монтань".
"Не ставахме за финала", не крие гнева си "Прованс".
"Сюд Уест" пише за "крушение", "Дофин Либере" - за "гръцка трагедия", а "Либерасион", свързвайки в едно изгубената някога битка при Березина и Зидан, дори за "Березидана".
"Виждали сме го", въздъхва "Екип", връщайки се към различни загуби, след което пише, че френското елиминиране на финала на Евро 2004 е напълно заслужено.
"Паризиен" не прощава на играчите, върху които пада отговорността, както селекционера Сантини, предпочел да изостави потъващия кораба, подписвайки изгоден договор с английски клуб.
Според "Репюблик дьо Сантр" се налага една констатация: фалит на големите нации във футбола (Германия, Италия, Англия, Франция).
"Илюзията за величието им се дължи на националните първенства, напомпвани с чужди звезди - пише изданието. - Проблемът е, че повечето играчи са направо изцедени от срещи, когато дойдат да играят с националната фланелка. Тъжно е да се каже, но днес клубовете са по-важни от нациите. А същевременно разликите между нациите се заличават. Доказателството е на футболните терени - феномен, набрал скорост с интеграцията на страните от бившия Източен блок."
