"Антиамериканизмът обаче е понятийно недомислие", твърди сп. "Поен" и се аргументира така: "Америка не е никак хомогенна. Тя е много различна, противоречива, разединена. Не можем да я обичаме или мразим като цяло. Сегашната изборна кампания е пример за това. Защото американците също се съмняват. И на някои от тях Ирак им се привижда като тресавище. Лъжите започват да минират доверието към Буш. Дефицитът е колосален, а създаването на работни места крета."
Джордж Буш не е неуязвим, смята "Поен" и отчита като негова грешка предположението му, че демократите ще затънат в братоубийствени войни. "Срещу него се изправят петима играчи: Холивуд, пресата, въжеиграчите, покаялите се и... бизнесът!", твърди списанието.
"Пари мач" прави репортаж от самолета на кандидата на демократите. С китара в ръка, Джон Кери не забравя, че е бил член на рокгрупа, докато е учил в "Йейл". По пътя той свири традиционна испанска песен.
"Нувел Обсерватьор" отделя много внимание на други избори - в Русия. Путин ще спечели, но проблемът му е над 50% да дойдат пред урните. Това според изданието е единственият залог в президентската кампания. "Нувел Обсрватьор" припомня един факт: през есента губернаторът на Санкт Петербург бе избран с 28% от гласовете. Обяснението за политическата пасивност: съвременна Русия е Елдорадо за богаташите, които са около 5% от населението, докато останалите се чудят как да оцелеят.
Сп. "Мариан" коментира внезапната смяна на правителството в Москва и се пита: "Каква муха подгони Путин?". Изданието съзира отговора в старото правило на непрозрачността, което десетилетия побъркваше "кремъловедите": аура от мистерии, без да може да се каже нещо определено.
И накрая, по повод на 8 март, "Телерама" прави преглед на постиженията на феминизма, 30 години след борбите на движението. Медиите изобилстват с жени. Но навсякъде те са жертви на "обикновен мачизъм", твърди историчката Арлет Фарж. Според нея всичко зависи не толкова от пола, колкото от социалната класа, понеже сервитьорката в бистрото очевидно няма проблемите на университетската преподавателка. Освен това феминистката борба често травматизира мъжете. Според Арлет Фарж бил е взривен вековния образ на мъжа закрилник, а неговото разрушение поставя самите мъже под заплаха. Освен това много жени се чувстват нестабилни, защото не всички от тях имат желанието на буржоазките да изгорят сутиените си, настоявайки за своята свобода.
В досието си, посветено на жените, сп. "Политис" описва примерите не недосегаемите жени. От една страна, им се дава привилегировано положение, а от друга - една от всеки 10 жени във Франция е подложена на семейно насилие. Смъртта на Мари Трентинян миналото лято разчупи мълчанието. Но според изданието тази тема продължава да е табу.
А сп. "Експрес" излиза на корицата си със снимка на новите "женски мрежи". Те са административни кадри, възпитанички на престижни училища, франкмасонки, ръководители на компании, съдии, адвокати, архитекти. Тези женски лобистки организации вече да обхванали цяла Франция.
Сп. "Ла Ви" описва ролята на френските жени в църквата. Да, дори в нея. Теолози, писатели, психоаналитици, политици - тези жени движат дори смятаната за "най-мъжка" институция във Франция. Явно е така, гарантира го един християнски седмичник.
