Българският печат днес - 06 март 2001 г.

Е р ращаме войски в Македония -почти еднакво звучат водещите заглавия на вестниците днес. И веднага послевалото притеснение на всички - Запалиха ли се Балканите - барутния погреб на Европа. Това е въпросът, отсича "Новинар".

А иначе - президентът Петър Стоянов предложи в телефонен разговор на македонския си колега Борис Трайковски всякаква помощ, включително и да се обърне към Народното събрание с въпроса за изпращане на наши войски, ако Скопие поиска. Военният министър поясни, че това може да стане само ако се сътстави мироопазващ контингент под егидата на ООН, отбелязва "Демокрация".

Само че какво всъщност обеща президентът? И дали наистина го обеща? Защото - "Езикова грешка пратила армията ни на запад", разкрива "24 часа". В информация на прессекретариата на президента пишело, че той е изразил готовност България да изпрати войски ако Република Македония поиска това или международните организации. След това обаче последвало друго съобщение от прессекретариата, което гласяло - "Мили колеги, в бързината съм допуснала грешка - вместо ИЛИ международни организации, четете И международни организации".

Всъщност сега президентът Стоянов лансира идея , която няма нищо общо с романтиката. Дали обаче по този начин няма да направи мечешка услуга на Македония, пита се "Дневник". И въпреки, че най-върлите националисти у нас ще възкликнат, че подобна инициатива е удар в десятката, дали са калкулирани и минусите, които съдържа подобна оферта. Защото ако парламентът дори само започне дебат по темата, опозицията в Скопие ще получи поредния си коз срещу управляващите за тяхното българофилство, за което те винаги са били обвинявани, убеден е "Дневник". Дано все пак обаче не ни се налага да помагаме, въздъхва "Новинар". Защото досега резултатът от помощта ни е бил само страдания. И за Македония, и за България.

И все пак - всички писано от поети, философи и от Мони Паси ще се сбъдне, отсича "24 часа". Защото още преди години шефът на атлантиците у нас Соломон Паси предвиди, че финалът на Югославската трагедия ще се разиграе в Македония. А сега по всичко личи, че пророчеството му става реалност, отбелязва вестникът. Когато пламна Косово се опърлихме от някоя и друга ракета. Сега обаче, когато наред е Македония, този път и нашата черга ще пламне. Защото половин България има роднини край Вардар и те няма да стоят и да зяпат, ако албанците пробват косовския си сценарий и в Македония. Така че този път и българите щели да помиришат барут, убеден е "24 часа".

И все пак, въпреки желанието на някои да започнат чисто нашенското си политическо надхитряне, трябва да се има предвид, че назряващия етнически конфликт в Македония е най-опасният за България от всички досегашни юговойни, убеден е и "Труд". Затова не трябва да се забравя, че войната там може да бъде пресечена или веднага, или с реки от кръв.

И поглед към чисто по нашенски звучащите вътрешнополитически проблеми. И един съдебен трилър, в който обвиняемият се кани до края на процеса да стане обвинител. Досущ като Димитров на Лайпцигския процес, отбелязва "24 часа". А иначе самият Иван Костов заяви - прокуратурата бързо да разследва Никола Николов. И да има предвид - човекът не е виновен. А пък посланието било ясно - Филчев да внимава, че ще вземем да го заподозрем в игра с БСП. И какво всъщност парви главният прокурор, пита се вестникът. Ами започва проверка срещу виден депутат от мнозинството и хоп! - прокуратурата става червена. Ами това не е чадър, а цял бункер, отсича вестникът. Но пък това било положението - когато се води война на нерви във върховете, нормално е някоя глава да се търколи. Даже и депутатска или министерска.

Но всъщност колко е била успешна тази приватизация ще се види, ако сделките станат публично достояние. А важното в случая е друго, убеден е "Труд". Щом една проверка приключи, резултатът трбява веднага да бъде обявен. Особено ако той е в полза на проверявания и сваля подозренията от него. Защото иначе съмненията, че проверката е била само за запушване на нечия уста си остават.

За някои неща, останали същите през годините, но този път за тяхната положителна страна, разсъждава "24 часа". Защото всъщност не било случайност, а дълбока закономерност, че цената на ракията в България не е мръднала от 1912-та година насам. И понеже ракията за българина била като кравата за индиеца, короната за англичанина и кесията за евреина, управляващите отдавна били разбрали, че посегнат ли й - става страшно. Та затова още не се бил родил властник, който да е посмял да го направи. А това само ни носело успокоението, че и у нас има константни величини, невлияещи се от политическата конюнктура. И че все пак съществува поне едно нещо, което може да обедини нашето минало и бъдеще.